— О, пукната пара не давам за това. Ако в пиесата има роля, достойна за теб, аз не влизам в сметката. Може би в следващата пиеса ще ми провърви повече.
Джулия се изтегна в креслото и по лицето й започнаха да се стичат сълзи.
— Ах, каква съм свиня!
Майкъл се усмихна. Усмивката му беше обаятелна както преди. Той се приближи до нея и коленичи от едната й страна, прегърна я.
— Боже мой! Какво се е случило с моето момиче?
Като го гледаше в този миг, Джулия съвсем не можеше да разбере какво е извиквало преди такава безумна страст в нея. Сега мисълта за интимни отношения с него я отвращаваше. За щастие Майкъл много харесваше спалнята си, която му бе подредила. Сексът никога не беше нещо важно за него и той дори изпитваше облекчение, като виждаше, че Джулия повече не предявява никакви претенции към него. Той с удоволствие си мислеше, че раждането я е успокоило, надяваше се, че е така, и само съжаляваше, че това не се бе случило малко по-рано. Един-два пъти се опита, повече от любезност, отколкото по някоя друга причина, да възобнови съпружеските им отношения, но Джулия винаги се извиняваше с умора, неразположение или пък с това, че ще играе в две представления на другия ден, да не говорим за пробата, която щяла да има сутринта. Майкъл приемаше всичко съвсем спокойно. С Джулия вече можеше да се живее много по-лесно, тя не му правеше никакви сцени и той се чувстваше по-щастлив отпреди. Беше сполучил в брака. Когато наблюдаваше другите двойки, не можеше да не види колко му е провървяло. Джулия беше славна жена и умна колкото сто дявола, с нея можеше да се говори за всичко. „Най-добрият другар, когото някога съм имал, кълна ви се.“ Той не се стесняваше да признае, че по-скоро би прекарал деня само с нея и никой друг, отколкото да играе голф.
Джулия с удивление откри, че изпитва жалост към Майкъл, защото е престанала да го обича. Тя бе добра жена и разбираше какъв жесток удар би било за самолюбието му, ако само заподозре колко малко означава за нея. Продължаваше да го ласкае. Забеляза, че от известно време Майкъл съвсем спокойно изслушва хвалебствените й реплики за изтънчения му нос и красивите му очи. Джулия се забавляваше малко, като го виждаше как поглъща и най-неделикатния комплимент. Започна да го ласкае твърде грубо. Погледът й все по-често се спираше на тънките му устни. Те ставаха все по-тънки и когато остарееше, устата му щеше да се превърне в тясна бездушна рязка. Пестеливостта на Майкъл, която на младини изглеждаше забавна и дори трогателна, сега й вдъхваше отвращение. Когато някой актьор се окажеше в беда, а това се случваше често с актьорите, той можеше да се надява на съчувствие и добра дума, но никога на малко пари. Самият Майкъл се смяташе дяволски щедър, когато се разделеше с някоя гвинея, а банкнота от пет лири за него беше върхът на разточителството. Скоро разбра, че Джулия харчи много за домакинството и под предлог, че иска да я избави от грижите, взе нещата в свои ръце. След това нищо не се пропиляваше. Пресмяташе се всяко пени. Джулия не разбираше защо прислужниците все още не са ги напуснали. Очевидно, защото Майкъл се държеше внимателно към тях. Със своята дружелюбност, със сърдечното си и приветливо отношение той ги караше да му угаждат, а готвачката оставаше доволна точно колкото него, ако откриеше месар, от когото можеше да купи кило месо с едно пени по-евтино, отколкото другаде. Джулия не можеше да сдържи смеха си, като си помислеше каква пропаст лежи между него, със страстта да икономисва, и разпуснатите прахосници, които толкова добре изобразяваше на сцената. Бе уверена, че Майкъл не е способен на щедър жест, но ето че сега като че ли това беше най-естественото нещо на света — той се оттегляше в сянка, за да й даде възможност да блесне. Джулия бе толкова дълбоко трогната, че не можеше да говори. Горчиво се укоряваше за всички лоши мисли, които в последно време бяха минали през главата й.
IX
Поставиха пиесата и тя има̀ успех. След това продължиха да поставят пиеси всяка година. Майкъл ръководеше театъра по същия начин и със същата пестеливост, както и своя дом, като извличаше всяко пени от онези спектакли, които имаха успех, а когато спектакълът се провалеше, което естествено се случваше понякога, загубите им не бяха чак толкова големи. Майкъл се ласкаеше от мисълта, че в цял Лондон не ще се намери театър, където да харчат толкова малко пари за поставянето на някоя пиеса. Той проявяваше огромна изобретателност, променяше нещичко в старите декори и ги правеше нови, а като използваше мебелите от склада в различни комбинации според случая, нямаше нужда да наема нови мебели за всяка постановка. Те си спечелиха репутацията на смел и инициативен театър, защото Майкъл беше готов да рискува и да постави пиеса на някой неизвестен автор, за да има възможност да заплати високите хонорари на известните. Той издирваше актьори, които са нямали случай да си създадат име и затова не претендираха за високо възнаграждение. По този начин направи някои много доходни открития.