Джулия стана богата. Тя не можеше да не признае, че Майкъл се грижеше за парите й така, както за своите собствени. Следеше в какво ги влага и когато му се удадеше да пласира изгодно акциите й, бе не по-малко доволен, отколкото ако акциите бяха негова собственост. Даде й много голяма заплата и с гордост заявяваше, че е най-високо платената актриса в Лондон, но когато сам участваше в някое представление, никога не си отпускаше повече, отколкото струваше ролята му по негова преценка, а когато поставяше пиеса, вписваше в графата за разходи хонорара, който биха дали на някой второстепенен режисьор. Двамата си поделяха разходите за издръжката и образованието на Роджър. Записаха Роджър в Итън една седмица след раждането му. Не можеше да се отрече, че Майкъл бе изключително честен и справедлив. Когато разбра колко по-богата е от него, Джулия поиска да поеме цялата издръжка на сина им.
— Не виждам никакви основания за това — каза Майкъл. — Ще плащам своя дял дотогава, докато мога. Ти получаваш повече от мен, защото струваш по-скъпо. Давам ти такава заплата, защото я заслужаваш.
Човек само можеше да се възхищава на себеотрицанието му, с което се жертваше заради нея. Ако и да бе имал честолюбиви планове относно самия себе си, той се бе отказал от тях, за да подпомогне кариерата й. Дори Доли, която не го обичаше, признаваше безкористността му. Някаква непонятна стеснителност пречеше на Джулия да разговаря с Доли за него, но Доли със своя проницателен ум отдавна беше забелязала, че Майкъл ужасно дразни жена си, и смяташе за свой дълг да й напомня от време на време колко й е полезен. Всички го хвалеха. Беше идеалният съпруг. На Джулия й се струваше, че никой, освен нея не може да си представи какво е да живееш с мъж, който е така чудовищно суетен. Самодоволният му вид, когато побеждаваше на голф противника си или вземаше първенство при сключване на някоя сделка, я вбесяваше. Майкъл се опияняваше от собствената си ловкост. Той бе напаст, истинска напаст. Разказваше всичко на Джулия, споделяше плановете, които му идваха в главата. Това беше много приятно по времето, когато й доставяше удоволствие да бъде до него, но от много години и вече неговата прозаичност й бе непоносима. Каквото и да описваше, той навлизаше в най-малки подробности. Гордееше се не само с деловия си нюх, с възрастта той започна безобразно да се хвали и със своята външност. На младини бе гледал на красотата си като на нещо, което се разбира от само себе си, сега започна да й обръща голямо внимание и не жалеше силите си, за да опази от нея онова, което беше останало. Това се превърна в натрапчива идея за него. Извънредно много се грижеше за фигурата си, не хапваше нищо, което би увеличило теглото му, и никога не забравяше да прави упражненията си. Когато му се стори, че е започнал да оплешивява, веднага се обърна към специалист и Джулия не се съмняваше, че би се подложил на пластична операция против бръчки, ако би било възможно да го запази в тайна. Той свикна да стои с леко издадена напред брадичка, за да не се виждат бръчките по шията му, и с изпружен гръб, за да прикрива коремчето си. Не можеше да мине покрай огледало, без да се погледне в него. Жадуваше за комплименти и сияеше от удоволствие, когато успееше да ги получи. Те му бяха нужни като хляб и вода. Джулия горчиво се усмихваше при мисълта, че самата тя бе приучила Майкъл на това. Години наред му бе говорила колко е красив и сега той просто не можеше да живее без ласкателства. Това беше ахилесовата му пета. Достатъчно беше някоя безработна актриса да му заяви в очите, че е невероятно красив, и на него започваше да му се струва, че тя е съвсем подходяща за ролята, която бе останала свободна. Доколкото на Джулия й беше известно, в течение на много години Майкъл не си бе имал работа с жени, но като прехвърли четиридесет и пет, той започна да завързва леки интрижки. Джулия подозираше, че те не водеха до нищо сериозно. Той беше внимателен и се нуждаеше само от едно: да му се възхищават. Джулия беше чувала, че когато жените ставали твърде настойчиви, той използвал съпругата си като предлог, за да се избави от тях: или не можел да рискува да оскърби чувствата й, или тя била заподозряла нещо, или устройвала сцени на ревност и би било по-добре, ако се сложел край на новата връзка.
— Какво ли толкова намират в него — възкликна Джулия в празната стая.