Джулия имаше репутация на порядъчна жена и в двата кръга, в които се движеше. Никой не се съмняваше, че бракът й с Майкъл е за пример. На нея гледаха като на образец за съпружеска вярност. В същото време мнозина от кръга на Чарлс Теймърли бяха убедени, че е негова любовница. Но тази връзка, си казваха те, се бе проточила толкова дълго, че вече бе станала съвсем порядъчна, и когато канеха и двамата за уикенда в някоя вила, снизходителните домакини ги настаняваха в съседни стаи. Слуховете за отношенията им бяха пуснати навремето от лейди Чарлс Теймърли, с която сър Чарлс не живееше от много дълго време, но в действителност в тях нямаше нито капка истина. Единственото основание за тези слухове беше, че Чарлс вече двадесет години бе безумно влюбен в Джулия и безспорно съпрузите, които и без това не се разбираха, се бяха разделили заради нея. Именно лейди Чарлс Теймърли бе сближила съпруга си с Джулия. По някаква случайност и тримата се бяха оказали във вилата на Доли дьо Вриз, когато Джулия, млада актриса по него време, беше пожънала своя пръв успех в Лондон. Имаше голям прием и всички й обръщаха особено внимание. Лейди Чарлс, тогава вече над тридесет години, с репутация на красавица, при все че освен очите си не притежаваше нито една красива черта и се изхитряше да предизвика ефект благодарение на дръзката оригиналност на външността си, се бе протегнала през масата с мила усмивка:
— О, мис Ламбърт, струва ми се, че познавах баща ви — аз също съм от Джърси. Той беше лекар, нали? Често е идвал у дома.
Джулия почувства слаба болка под лъжичката: беше си спомнила коя бе лейди Чарлс, преди да се омъжи, и ясно видя капана, който й готвеше. Заля се в смях:
— О, не — отвърна тя, — той беше ветеринар. Идваше при вас, когато кучките ви трябваше да раждат. Цялата ви къща гъмжеше от кучки.
За миг лейди Чарлс загуби и ума, и дума.
— Майка ми много обичаше кучетата — каза тя накрая.
Джулия се радваше, че Майкъл не беше на този прием. Горкото агънце, тази случка страшно би засегнала гордостта му. Той винаги наричаше баща й доктор Ламбер, като произнасяше името му с френско ударение, и когато скоро след войната баща й почина, а майка й се пресели при сестра си в Сен Мало, също вдовица, започна да нарича тъща си „мадам дьо Ламбер“. В началото на кариерата й това много я трогваше, но сега, когато твърдо стоеше на краката си и се бе утвърдила като голяма актриса, тя започна да гледа на този факт по друг начин. Беше склонна, особено сред „силните на деня“, да подчертава, че баща й е бил чисто и просто един ветеринар. Сама не можеше да си обясни защо, но чувстваше, че по този начин ги поставя на място.
Чарлс Теймърли се досещаше, че жена му нарочно бе искала да уязви младата актриса, беше се разсърдил и се бе престарал в любезността си към Джулия. Беше помолил за разрешение да я навести и й бе донесъл прекрасни цветя.
Тогава лорд Чарлс беше на около четиридесет години, с елегантна фигура и малка глава — не много красив, но с твърде аристократични черти на лицето. Изглеждаше извънредно добре възпитан, което беше самата истина, и се отличаваше с изтънчени маниери. Лорд Чарлс беше ценител на всички видове изкуство. Той купуваше съвременна живопис и събираше старинни мебели. Много обичаше музиката и беше рядко образован. Отначало му бе просто забавно да посещава малкия апартамент на Бъкингам Палас Роуд, където живееха двамата млади актьори. Виждаше, че са бедни, и усещаше някакво вълнение да общува с истински бохеми, както му се струваше тогава. Бе ходил у тях няколко пъти и за него бе истинско приключение да го поканят на закуска, която се сервираше от някакво бостанско плашило на име Иви. Това беше животът. Той не обръщаше особено внимание на Майкъл, който въпреки своята набиваща се в очи красота му се струваше съвсем обикновен млад човек, но Джулия го покори. Тя беше темпераментна, с характер и бликаща енергия, каквито още не му се бе случвало да срещне. Няколко пъти лорд Чарлс посети театъра да гледа Джулия и сравняваше изпълнението й с това на най-великите актриси на света, които бе виждал. Струваше му се, че тя притежава твърде ярка индивидуалност. Обаянието й беше безспорно. Сърцето му затрептя от възторг, когато внезапно разбра колко е талантлива.