— Защо?
— Мисля, че сама се досещате не по-зле от мен.
И тогава Джулия извърши нещо позорно. Седна и мълчаливо загледа миниатюрата. Като издържа и направи идеална пауза, започна да вдига очи, докато не срещна погледа на Чарлс. Беше способна да плаче по собствено желание, това бе един от най-ефектните й трикове, и сега, без да издава нито звук, нито вопъл, сълзите започнаха сами да се стичат по лицето й. Устата полузатворена, очите й като на обидено дете — всичко това създаваше рядко трогателна картина. Болезнен спазъм сгърчи лицето на лорд Чарлс. Когато той заговори, гласът му беше дрезгав от овладелите го чувства.
— Вие обичате Майкъл, нали?
Джулия едва забележимо кимна с глава. Стисна устни, като че ли се опитваше да се овладее, но сълзите продължаваха да се стичат по лицето й.
— И аз нямам никакъв шанс?
Той почака за отговор, но тя само повдигна ръка до устата си и започна да гризе ноктите си, като го гледаше с пълните си със сълзи очи.
— Не можете да си представите каква мъка е за мен да ви виждам. Искате да продължавам да се срещам с вас?
Тя отново кимна едва забележимо.
— Клара ми прави сцени. Досеща се, че съм влюбен във вас. Здравият смисъл иска да се разделим.
Този път Джулия поклати глава. Отпусна се в креслото и извърна глава. Цялата й поза говореше колко дълбока е нейната скръб. Кой би могъл да устои? Чарлс направи крачка напред и падна на колене, взе това сломено от мъка и неутешимо същество в обятията си.
— Усмихнете се, за бога. Не мога да понеса това. О, Джулия, Джулия! Толкова ви обичам, че не мога да допусна да страдате заради мен. Съгласен съм на всичко. Няма да искам нищо от вас.
Джулия обърна към него мокрото си от сълзи лице. „Господи, на какво ли приличам!“ и му поднесе устните си. Той нежно я целуна. Целуна я за пръв и последен път.
— Не искам да ви загубя — произнесе тя с приглушен глас.
— Любима! Любима!
— И всичко ще бъде както преди?
— Както преди.
Тя въздъхна дълбоко и доволно и остана в обятията му за минута-две. Когато лорд Чарлс си отиде, Джулия стана от креслото и се погледна в огледалото. „Ах, ти, подла твар“, си каза тя. Но веднага се засмя, като че ли въобще не се бе засрамила, и отиде в банята да измие лицето и очите си. Беше в приповдигнато настроение. Чу, че Майкъл влиза, и го повика.
— Майкъл, погледни каква миниатюра ми подари Чарлс преди малко. На камината е. Истински ли са тези камъни или фалшификати?
Когато лейди Чарлс напусна мъжа си, Джулия малко се разтревожи. Тя го бе заплашила, че ще започне бракоразводно дело, а Джулия никак не искаше да се появи в съда в качеството на причинителка на този развод. Седмица-две тя силно нервничеше. Беше решила да не казва нищо на Майкъл, ако не е крайно необходимо, и слава богу, както се изясни след това, заплахата на лейди Чарлс преследваше една-единствена цел — да накара невинния си съпруг да й определи колкото е възможно по-голяма издръжка. Джулия удивително лесно се справяше с Чарлс. Беше съвсем ясно, че голямата й любов към Майкъл прави всякакви интимни отношения между тях двамата невъзможни, но във всичко останало той беше за нея и приятел, и съветник, и изповедник, човек, на когото можеше да разчита при нужда и който ще я утеши при всяка неприятност. Джулия почувства затруднение, когато Чарлс с присъщия си усет към нещата разбра, че тя повече не обича Майкъл: Джулия трябваше да извика на помощ целия си такт. Разбира се, без да се замисля и без всякакво угризение на съвестта, можеше да му стане любовница. Ако да речем, той беше актьор и я обичаше толкова силно и от толкова дълго време, тя би легнала с него просто от другарско чувство. Но с Чарлс това беше невъзможно. Джулия се отнасяше с голяма нежност към него, но той бе толкова елегантен, толкова добре възпитан, толкова културен, че тя просто не можеше да си го представи в ролята на любовник. Все едно да легнеш в кревата с object d’art. Дори любовта му към театъра извикваше у нея леко презрение. В края на краищата тя беше творец, а той — само зрител. Чарлс искаше тя да напусне Майкъл и да избяга с него. Ще си купят вила с огромна градина в Соренто, на брега на Неаполитанския залив, ще си вземат яхта и ще прекарват дълги дни в прекрасното море с цвят на вино. Любов, красота и изкуство далеч от целия свят.
„Ужасен глупак“, мислеше си Джулия. „Като че ли мога да се откажа от кариерата си, за да се погреба в някаква си дупка!“
Джулия успя да убеди Чарлс, че дължи на Майкъл твърде много, освен това има и дете, не може да допусне неговият млад живот да се помрачи от това, че майка му е лоша жена. Портокаловите дръвчета, разбира се, са прекрасни, но в неговата великолепна италианска вила тя няма да има и минута покой, като знае, че Майкъл е нещастен и че чужди хора се грижат за бебето й. Човек не трябва да мисли само за себе си, нали? Трябва да мисли и за другите. Беше толкова мила и женствена! Понякога питаше Чарлс защо не се разведе и не се ожени за някоя млада девойка. Не можеше да понася мисълта, че пропилява живота си заради нея. Чарлс отвръщаше, че тя е единствената негова любов и че ще я обича до края на живота си.