„Господи, къде останаха добрите ми намерения? Нима съм влюбена в него?“
— Седни, за бога. Сега Иви ще ни поднесе чай.
— Кажи й да не ни безпокои.
— Какво имаш предвид?
Неговите намерения бяха очевидни. Сърцето й бързо заби.
— Това е смешно. Не мога. Майкъл може да влезе всеки миг.
— Желая те.
— И какво ще си помисли Иви? Идиотско е да се рискува така.
На вратата се почука, влезе Иви с чая. Джулия й нареди да приближи масичката до дивана и да постави от другата и страна кресло за младия човек. Тя задържеше Иви с ненужен разговор. Чувстваше погледа му върху себе си. Очите му следяха с бързина нейните жестове, наблюдаваха изражението на лицето й, тя ги отбягваше, но въпреки това усещаше нетърпението, което гореше в тях, и неудържимостта на желанието му. Джулия се развълнува. Струваше й се, че гласът й звучи неестествено.
„Какво, по дяволите, става с мен! Господи, едва дишам!“
Когато Иви отиде до вратата, младежът направи движение, толкова инстинктивно, че тя по-скоро го усети, отколкото видя. Не се сдържа и го погледна. Лицето му беше съвсем пребледняло.
— О, Иви, — каза тя, — този господин желае да поговори с мен за пиесата. Гледай никой да не ни безпокои. Когато ми потрябваш, ще ти позвъня.
— Добре, госпожо.
Иви излезе и затвори вратата след себе си.
„Аз съм глупачка. Последна глупачка!“
Но той бе отместил масичката и стоеше на колене до нея, тя вече беше в обятията му.
Отпрати го малко преди часа, когато мис Филипс трябваше да пристигне, и когато той си отиде, Джулия позвъни на Иви.
— Хубава ли е пиесата?
— Каква пиеса?
— Пиесата, за която ви приказваше.
— Той е умен. Разбира се, още е много млад.
Иви гледаше тоалетната масичка. Джулия обичаше всичко да си бъде на мястото и ако не можеше да намери някое бурканче с крем или туша за мигли, правеше скандал.
— Къде е гребенът ви?
Той се беше сресал с него и без да иска, го беше оставил на масичката за чай. Като го видя, Иви замислено го гледаше известно време.
— Боже мой, как е попаднал тук? — безгрижно възкликна Джулия.
— И аз се чудя.
Джулия почувства, че сърцето й слезе в петите. Цяло безумие е да се занимава с такива работи в гримьорната си. Та тя нямаше дори ключ от вратата! Иви го държеше в себе си. И все пак рискът придава особена пикантност на всичко това. Приятно й бе да си мисли, че е способна да загуби ума си до такава степен. Така или иначе, бяха си определили среща. Том — тя го бе попитала как го наричат вкъщи и той бе казал „Томас“, но езикът й не можеше да се превърти да го нарече така, — Том искаше да я покани някъде на вечеря, за да могат да потанцуват, а Майкъл заминаваше в Кеймбридж за репетициите на няколко едноактни пиеси, написани от студенти, така че разполагаха с много време, за да бъдат само двамата.
— Ти може да се върнеш рано сутринта, когато започват да разнасят млякото — бе й казал Том.
— А какво ще стане с представлението, в което играя на другия ден?
— Нима има някакво значение?
Джулия не му бе разрешила да дойде да я вземе от театъра, и когато влезе в ресторанта, който си бяха избрали, той я чакаше във фоайето. Като я зърна, лицето му засия.
— Вече е толкова късно. Страхувах се, че изобщо няма да пристигнеш.
— Съжалявам. След представлението при мен дойдоха разни скучни хора и не можах да се отърва от тях.
Това не беше истина. През цялата вечер тя се вълнуваше като момиче, което се кани да отиде на първия си бал. Хиляди пъти си повтаряше, че е нелепо. Но когато махна грима си и се приготви за вечерята, не се хареса. Сложи сини сенки на клепачите си и пак ги изтри, положи руж на страните си и след това го изми, после опита друг цвят.