— Кво правите? — попита я Иви.
— Опитвам се да изглеждам на двадесет години, глупачке.
— Ако продължавате по този начин, ще изглеждате на колкото сте.
Джулия още не бе виждала Том в смокинг. Младежът лъщеше като копче. При все че беше среден на ръст, изглеждаше висок, защото бе слаб. Джулия се трогна от това, че въпреки желанието си да изглежда светски мъж, когато оберкелнерът пристигна за поръчката, той се смути. Двамата танцуваха и при все че Том не танцуваше добре, в неловкостта му също се криеше своеобразно очарование. Хората познаваха Джулия и тя чувстваше, че той се радва на отразеното сияние на нейната слава. След като танцът свърши, двама млади хора дойдоха на масата им да я поздравят. Когато си отидоха, Том попита:
— Това не бяха ли лорд и лейди Денорънт?
— Да. Познавам Джордж, откакто беше ученик в Итън.
Той ги проследи с поглед.
— Моминското й име е лейди Сесили Лостън, нали?
— Не си спомням. Наистина ли?
Това никак не я интересуваше. След няколко минути покрай тях мина друга двойка.
— Виж, лейди Лепърд.
— Коя е тя?
— Не си ли спомняш, преди няколко седмици дадоха голям прием в дома си в Чешир; присъства самият Уелски принц. За това писаха и в „Байстандър“.
А, ето откъде черпеше той сведенията си! Милото момче! Четеше за известните хора във вестниците и много рядко, само в ресторанти и театри, ги виждаше на живо. Разбира се, той трепереше от възторг. Романтика. Ако само знаеше какви тъпаци са всички те! Това невинно увлечение по хората, чиито снимки се поставяха в илюстрованите списания, го караше да изглежда невероятно простодушен и тя нежно го погледна.
— Канил ли си някога актриса в ресторант?
Той силно се изчерви.
— Никога.
На Джулия не й беше приятно, че той трябваше да плати сметката, тя подозираше, че сумата ще бъде равна на седмичната му заплата, но не искаше да плати и да нарани гордостта му. Мимоходом попита колко е часът и той по навик погледна ръката си.
— О, забравил съм си часовника.
Тя изпитателно го погледна.
— А случайно не си ли го заложил?
Той отново се изчерви.
— Не. Много бързах, когато се обличах.
Беше нужно само да погледне вратовръзката му, за да разбере, че не е истина. Той я лъжеше. Беше заложил часовника си, за да я покани на вечеря. Буца заседна в гърлото й. Беше готова тутакси да грабне Том в обятията си и да целуне сините му очи. Обожаваше го.
— Хайде да тръгваме — каза тя.
Взеха такси и се отправиха към стаята му на Тависток Скуеър.
XIV
На другия ден Джулия отиде в Картие и купи един часовник, за да го изпрати на Том вместо онзи, който той бе заложил, а след две или три седмици, като разбра, че има рожден ден, му изпрати златна табакера.
— Знаеш ли, това е вещ, за която съм мечтал цял живот.
На Джулия й се стори, че вижда сълзи в очите му. Той страстно я целуна.
След това под един или друг предлог тя му изпращаше перлени игли за яка, копчета за жилетка, копчета за ръкавели. Доставяше й радост да му прави подаръци.
— Колко е ужасно, че нищо не мога да ти подаря в замяна — каза той.
— Подари ми часовника, който беше заложил, за да ме поканиш на вечеря.
Беше малък златен часовник, който не струваше повече от десет лири, но на нея й беше приятно да го носи от време на време.
След нощта, когато за пръв път вечеряха заедно, Джулия си призна, че е влюбена в Том. Това откритие я потресе. Но тя се чувстваше на седмото небе от щастие.
„А пък си мислех, че никога не ще мога да се влюбя отново. Разбира се, няма да продължи дълго. Но защо да не се порадвам на това, докато мога?“
Джулия реши, че отново трябва да го покани в Стенхоуп Плейс. Скоро й се предостави такава възможност.
— Помниш ли онзи твой млад счетоводител? — попита тя Майкъл. — Казва се Том Фенъл. Онази вечер го срещнах и го поканих на обяд идната неделя. Не ни достига един кавалер.
— Мислиш ли, че е подходящ?
Подготвяха грандиозен прием. Ето защо тя бе поканила Том. Би му доставило удоволствие да срещне някои хора, които познаваше само по снимките им във вестниците. Джулия вече беше разбрала, че е малко сноб. Какво пък, толкова по-добре, тя щеше да му предостави цялото модно общество. Беше проницателна, прекрасно разбираше, че Том не е влюбен в нея. Този роман само ласкаеше суетата му. Беше твърде сексуален млад мъж и се наслаждаваше на любовната игра. От намеци, от разказите, които тя постепенно извличаше от него, Джулия разбра, че още от седемнадесетгодишна възраст е имал много жени. Главното за него беше актът, а не партньорът. Смяташе, че това е най-голямото удоволствие на света. И Джулия разбираше защо той се ползва с такъв успех. Имаше нещо привлекателно в неговата слабоватост, той беше кожа и кости, ето защо дрехите му стояха толкова добре, а чистотата и свежестта му бяха очарователни. А стеснителността му в съчетание с безсрамието му го правеше неотразим. Колкото и да е странно, на жените им се нрави, когато ги гледат само с една мисъл — да ги повалят на леглото.