Но веднъж Джулия забеляза, че Том е необикновено мълчалив. Изглеждаше блед, постоянната му жизненост го беше напуснала. Тя разбра, че нещо се е случило, но той не пожела нищо да й каже, спомена само, че има неприятности. Накрая Джулия го накара да си признае, че е влязъл в дългове и кредиторите му настояват да ги изплати. Животът, в който Джулия го бе въвела, не му беше по джоба: тъй като се стесняваше от евтините си костюми, когато тя го водеше на приемите на висшето общество, Том си бе поръчал нови при скъп шивач. Бе заложил на кон с надеждата да спечели и да разчисти дълговете си, но конят бе пристигнал последен. За Джулия неговият дълг — сто двадесет и пет лири — беше малка сума, струваше й се нелепо, че такава дреболия би могла да разстрои някого. Веднага каза, че ще му даде тези пари.
— Не, не мога. Не мога да взема пари от жена.
Том пламна целият, стана му срамно само при мисълта за това. Джулия пусна в ход цялото си изкуство на ласкателка. Даваше му разумни доводи, преструваше се на обидена, дори се разплака и накрая Том се съгласи — хайде, от него да мине — да вземе пари назаем от нея. На другия ден Джулия му изпрати в писмо две банкноти от по сто лири. Том й позвъни по телефона и й каза, че му е изпратила много повече, отколкото се нуждае.
— О, знам, че хората никога не назовават истинската сума на дълговете си — каза тя със смях. — Сигурна съм, че дължиш повече, отколкото ми каза.
— Честна дума, не. Никога не бих те лъгал.
— Тогава задръж остатъка за всеки случай. Неприятно ми е, когато плащаш сметките в ресторанта и за такси, и за всичко останало.
— О, не, наистина не мога. Та това е много унизително.
— Глупости! Знаеш, че имам толкова пари, та не знам какво да ги правя. Нима ти е трудно да ми направиш удоволствие и да ми позволиш да те измъкна от тази беда?
— Страшно мило е от твоя страна. Не можеш да си представиш колко ми помогна. Не знам как да ти се отблагодаря.
Но гласът му беше тревожен. Горкото агънце, не можеше да се освободи от условностите. А Джулия казваше истината — никога досега не бе изпитвала такава наслада като сега, когато му даваше пари: това извикваше у нея неочакван изблик на чувства. А в главата си имаше още един план, който искаше да осъществи през двете седмици, които Том щеше да прекара при тях в Теплоу. Беше минало онова време, когато бедната му стая на Тависток Скуеър й се струваше очарователна, а скромната мебелировка извикваше умиление в душата й. Един-два пъти Джулия беше срещала по стълбите хора и й се бе сторило, че я гледат някак странно. Една неугледна и запусната икономка почистваше стаята на Том и приготвяше закуската му и Джулия имаше чувството, че тя се досеща за техните отношения и я шпионира. Веднъж, когато Джулия беше у Том, някой натисна бравата на вратата, а когато Джулия излезе, видя, че икономката търка перилата на стълбата — тя хвърли на Джулия намусен поглед. Джулия мразеше миризмата на прокиснала храна по стълбите, а острият й поглед скоро долови, че стаята на Том съвсем не блести от чистота. Избелелите прашни пердета, изтърканият килим, евтините мебели — всичко това й вдъхваше отвращение. Случи се така, че Майкъл, който през цялото време търсеше начин да вложи изгодно пари, бе купил няколко гаража недалеч от Стенхоуп Плейс. Той реши, че като дава под наем част от тях, ще може да изплати онези, които им бяха нужни. Над гаражите имаше няколко стаи. От тях Майкъл приспособи два малки апартамента: единия за шофьора, а другия щеше да дава под наем. Той все още не беше зает и Джулия предложи на Том да го наеме. Това щеше да бъде чудесно. Джулия щеше да има възможност да прескача при него за час, когато той се връща от кантората, понякога щеше да ходи при него след спектакъла и никой нищо нямаше да узнае. Никой нямаше да им пречи. Щяха да бъдат съвършено свободни. Джулия разказваше на Том колко интересно ще им бъде да обзавеждат стаите, беше сигурна, че у тях на Стенхоуп Плейс има куп ненужни неща и той просто би й направил услуга, като ги вземе на съхранение при себе си. Останалото ще купят заедно. Том бе съблазнен от мисълта да има свой собствен апартамент, но това беше невъзможно. При все че не бе висок, наемът не беше по неговия джоб. Джулия знаеше това. Знаеше също, че ако му предложи да го плаща вместо него, той с негодувание ще откаже. Но й се струваше, че през двете седмици, през които щяха да почиват в тяхната разкошна къща на брега на реката, ще съумее да превъзмогне колебанието му. Видя, че нейното предложение бе съблазнило Том, и не се съмняваше, че ще намери начин да го убеди — като се съгласи, той всъщност ще й направи услуга.