— Слушай, мамо, тук се е събрала цяла компания, която отива в Мейдънхед да вечеря и потанцува. Канят и нас с Том. Нали не възразяваш?
Кръвта нахлу в главата й. Тя не можа да се овладее и гласът й прозвуча твърде рязко.
— А как ще се върнете?
— Не се безпокой, всичко ще се нареди. Някой ще ни докара.
Джулия безпомощно погледна сина си. Нямаше какво да възрази.
— Ще бъде ужасно весело, мамо. Том страшно иска да отидем.
Сърцето й се сви. С огромен труд й се удаде да не му направи сцена.
— Добре, мили. Само не закъснявайте много. Помни, че Том трябва да стане по изгрев-слънце.
В това време при тях дойде Том и чу последните й думи.
— Наистина ли нямате нищо против? — попита той.
— Разбира се, не. Надявам се, че ще прекарате добре.
Тя весело се усмихна, но очите й бяха хладни.
— Радвам се, че момчетата си отидоха — каза Майкъл, докато сядаше в лодката. — Цяла вечност не сме оставали насаме с теб.
Джулия стисна зъби, за да не избухне и да му каже да си държи глупавия език зад зъбите. Черна ярост я задушаваше. Това беше последната капка. Цели две седмици Том не я забелязваше, дори не беше елементарно вежлив, а тя — тя се държеше като ангел. Коя жена би проявила такова търпение? Всяка друга на нейно място щеше да му заповяда да си обира крушите, ако не знае какво изисква елементарното приличие. Егоист, глупак, грубиян — ето какъв е той. Жалко, че утре сам заминава. С такова удоволствие би го изхвърлила през вратата с всичките му партушини. Как се осмеляваше да се държи така с нея, този нищожен счетоводител? Поети, членове на кабинета, перове на Англия с радост биха отменили най-важните си срещи, за да вечерят с нея, а той я захвърли и отиде да танцува с някакви си изрусени блондинки, които въобще не могат да играят. Явно той е един жалък глупак. Дума да не става за някаква благодарност. И последният му парцал бе купен със собствените й пари. А табакерата, с която толкова много се гордее, нима не му е пак подарък от нея? А пръстенът? О, не, това няма да му се размине току-така. Тя ще си разчисти сметките с него. И дори знае как. Познава най-уязвимото му място, знае как най-силно да го нарани. Ще го настъпи по мазола. Когато започна подробно да обмисля плана си за отмъщение, стана й малко по-леко. Нямаше търпение по-скоро да го изпълни и още щом се върнаха, тя се качи в спалнята си. Извади от чантичката си четири банкноти от по една лира всяка и друга от десет шилинга. Написа кратка бележка.
„Скъпи Том,
Тук има пари, които трябва да оставиш на слугите, тъй като няма да те видя сутринта. Дай три лири на иконома, една на камериерката, която ти почистваше и гладеше костюмите, и десет шилинга на шофьора.
Тя повика Иви и й нареди да каже на камериерката, която щеше да събуди Том сутринта, да му предаде плика. Когато слезе за вечеря, се чувстваше много по-добре. Докато се хранеха, двамата с Майкъл оживено разговаряха, след това седнаха да играят карти. Дори цяла седмица да си беше блъскала главата как най-силно да уязви Том, не би измислила нищо по-добро.
Но Джулия не можеше да заспи. Лежеше в леглото и чакаше Роджър и Том да се върнат. В главата й се промъкна мисъл, която прогони съня й. Възможно е Том да разбере колко лошо се е държал. И ако за миг се замисли за това, той ще осъзнае, че много я е огорчил, може би ще съжалява за това и когато се върнат и Роджър му пожелае лека нощ, ще се промъкне при нея. Ако направи това, тя всичко ще му прости. Навярно писмото е в кухненския килер, няма да е трудно да слезе долу и да го вземе обратно. Най-после пред къщата спря кола. Джулия светна лампата и погледна часовника си. Три часът. Чу как момчетата се качиха горе и всеки отиде в стаята си. Джулия чакаше. Запали нощната лампа до леглото, така че Том да може да вижда, когато отвори вратата й. Тя ще се престори, че спи, а когато той се приближи на пръсти до нея, бавно ще отвори очи и ще му се усмихне. Джулия чакаше. В нощната тишина тя чу как той си легна и загаси светлината. Една минута тя гледаше право пред себе си, след това вдигна рамене, отвори чекмеджето на нощното шкафче и взе от малко шишенце две таблетки приспивателно.
„Ако не заспя, ще полудея.“
XV
Когато се събуди, минаваше единадесет. Сред писмата тя намери едно, което не беше дошло по пощата. Позна акуратния четлив почерк на Том и отвори плика. В него нямаше нищо, освен четири лири и десет шилинга. Джулия се почувства зле. Сама не знаеше какъв отговор да чака на снизходителното си писмо и оскърбителния си подарък. Не бе подозирала, че той просто може да го върне обратно. Предишния ден Джулия бе разтревожена и разстроена, искаше й се да го унижи, да го накара да изпита болка, но сега се изплаши, че е отишла твърде далеч.