„Все пак се надявам, че е дал нещичко на слугите“, промърмори тя, за да се ободри. Сви рамене. „Нищо, нека се опомни. Няма да е зле да разбере, че и аз мога да се разсърдя.“
Но през целия ден беше замислена. Когато вечерта отиде в театъра, там имаше пакет за нея. Още щом погледна адреса на подателя, разбра какво съдържа той. Иви попита дали да отвори пакета.
— Не.
Но щом като остана сама, Джулия сама го разтвори. В него имаше карфица за връзка и копчета за жилетка, и бисерни ръкавели, и часовник, и златна табакера — гордостта на Том. Всичко, което му бе подарила. И никакво писмо. Нито дума обяснение. Сърцето й спря, тя забеляза, че цялата трепери.
„Каква глупачка бях! Защо не се сдържах?“
Ударите на сърцето сега й причиняваха болка. Не бе в състояние да излезе на сцената, когато душата й се терзаеше от такава адска мъка. Щеше да играе ужасно. Каквото и да й струва, тя трябваше да говори с него. В къщата, където той живееше, имаше телефон с дериват в неговата собствена стая. Джулия набра номера. За щастие Том си беше у дома.
— Том!
— Да?
Той направи малка пауза, преди да й отговори, и гласът му звучеше раздразнено.
— Какво означава това? Защо си ми изпратил всички тези неща?
— Получи ли парите тази сутрин?
— Да. Абсолютно нищо не разбирам. Обидила ли съм те с нещо?
— О, не — отвърна той. — Разбира се, че ми е много приятно, когато с мен се държат като с жиголо. Разбира се, че ми е приятно, когато ми заявяват в лицето, че не мога да платя дори бакшиша на слугите. Дори се учудвам, че в плика не бе сложила пари за третокласния ми билет до Лондон.
При все че искаше да заплаче от болка и тревога и едва говореше, тя неволно се усмихна. Ама че беше глупавичък!
— Нима мислиш, че съм искала да те оскърбя? Ти ме познаваш достатъчно добре и трябва да разбереш, че такова нещо не ми е минавало през ума.
— Толкова по-зле. — „Проклета да съм!“, помисли си тя — не трябваше да приемам тези подаръци, не трябваше да заемам пари от теб.
— Не разбирам за какво говориш. Това е някакво ужасно недоразумение. След представлението ела да ме вземеш и ще се разберем. Всичко ще ти обясня.
— Отивам на вечеря при родителите си и ще остана да нощувам там.
— Тогава утре.
— Утре съм зает.
— Трябва да те видя, Том. Твърде много означавахме един за друг, за да се разделим по този начин. Как можеш да ме осъждаш, без да ме изслушаш? Това е несправедливо — да наказваш човека, когато той в нищо не е виновен.
— Мисля, че ще бъде най-добре да престанем да се срещаме.
Джулия загуби и ума, и дума.
— Но аз те обичам, Том. Обичам те. Нека те видя още веднъж и ако все още ми се сърдиш, какво пък — ще скъсаме.
Мълчанието му беше безкрайно. Най-после той отвърна:
— Добре, ще дойда във вторник след дневното представление.
— Не си мисли много лоши неща за мен, Том.
Тя постави слушалката върху вилката. Каквото и да се е случило, той щеше да дойде. Джулия отново опакова нещата, които той й бе върнал, и ги скри на такова място, където Иви нямаше да ги види. Разсъблече се, сложи си стария розов халат и започна да се гримира. Настроението й беше ужасно: тя първа призна любовта си към Том. Беше раздразнена от това, че трябваше унизително да го моли да дойде. До този момент Том бе онзи, който търсеше нейното общество. Беше й непоносимо да мисли, че са си разменили ролите.
На дневното представление във вторник Джулия игра много лошо. Беше адски горещо и публиката прие спектакъла вяло. На нея й бе все едно. Лоши предчувствия терзаеха душата й. Какво й пука как върви представлението? „И за какъв дявол са дошли в театъра в такъв ден?“ Когато спектакълът свърши, тя се зарадва.
— Очаквам мистър Фенъл — каза тя на Иви. — Не бих искала да ме безпокоят, докато е при мен.
Иви не отговори. Джулия я погледна: Иви имаше твърде намусен вид.
„Дявол да я вземе. Не ми пука какво си мисли!“
Том трябваше вече да е пристигнал — минаваше пет часът. Не можеше да не дойде, беше й обещал. Джулия облече халата си, не онзи стария, в който обикновено се гримираше, а един мъжки халат от тъмновишнева коприна. Иви все още се мотаеше и подреждаше нещата й.
— За бога, Иви, престани да се суетиш наоколо. Остави ме на мира.