„Разбира се, това няма да продължи вечно“, казваше си тя, „но когато всичко свърши, той ще има за какво да си спомня. И това ще му даде толкова много! Това ще го направи истински мъж.“
При все че Джулия си казваше, че връзката им не може да продължи вечно, все пак тя не разбираше защо да не продължи. С течение на времето Том ще остарее и разликата между тях няма да бъде вече толкова голяма. След десет-петнадесет години той няма да е толкова млад, а тя нямаше намерение да остарява. Беше им много добре заедно. Мъжете са роби на навиците си и това помага на жените да ги задържат. Джулия не се чувстваше и един ден по-възрастна от него и бе убедена, че той никога не се е замислял за разликата в годините им. Наистина веднъж се бе случило нещо, което я бе обезпокоило. Том, по риза, сресваше косите си пред тоалетната масичка. Джулия, съвсем гола, лежеше в леглото му в позата на Тициановата Венера — беше виждала тази картина в една вила, където бе гостувала. Чувстваше, че така изглежда прелестна и тъй като бе абсолютно убедена в това, не променяше позата си. Беше щастлива и доволна.
„Като в истински любовен роман“, мислеше си тя и бърза, лека усмивка се появи на устните й.
Том забеляза отражението й в огледалото, обърна се и без да каже дума, бързо метна чаршафа върху голото й тяло. Въпреки че го дари с нежна усмивка, нещо в нея се преобърна. Какво означаваше това — страхуваше се, че може да настине, или с присъщата на всеки англичанин стеснителност бе шокиран от голотата й? Ами ако, след като е задоволил младежкото си желание, му е станало противно да гледа стареещото й тяло? Когато се върна у дома си, Джулия отново се разсъблече и започна да изучава тялото си пред огледалото. Беше решила да не се щади. Погледна врата си — никаква следа от възрастта й, особено ако повдигне брадичката си. Гърдите й бяха малки и твърди, съвсем като на девойка. Коремът й — плосък, бедрата тесни, с много малко тлъстина по тях, но кой няма толкова; можеше да нареди на мис Филипс съвсем да я премахне. Никой не би казал, че краката й са лоши: дълги, стройни, добре оформени. Джулия прокара ръце по цялото си тяло: кожата й бе като кадифе без никакво петънце. Наистина под очите й се бяха прорязали няколко бръчици, но трябваше много внимателно да се вгледаш, за да ги забележиш; казват, че правят пластични операции, с помощта на които можеш да се избавиш от тях, това трябва добре да се разучи. За щастие косата й не побеляваше — колкото и добре да си боядисваш косите, от боята лицето загрубява, а нейните все още бяха запазили свежия си тъмнокестеняв цвят. Зъбите й също бяха съвсем наред.
„Прекалена скромност, това е било всичко.“
За миг си спомни брадатия испанец в спалното купе и дяволито се засмя на отражението си в огледалото.
„Той не беше толкова срамежлив.“
Но от този ден нататък Джулия се стараеше да се държи в съответствие с понятията на Том за благоприличие.