— Ах, Майкъл, Фройд никак не ме интересува!
— Сублимация, ето как. Често си мисля: ето защо стана такава велика актриса. Актьорската игра е нещо, което изисква цялото ти време, и ако желаеш да успееш, трябва всецяло да й се отдадеш. Просто се възмущавам от нашата публика, мислят си, че актьорите и актрисите водят много бурен живот. Та ние просто нямаме време за нищо.
Думите на Майкъл толкова разсърдиха Доли, че тя дойде на себе си.
— О, Майкъл, ние с вас знаем, че няма нищо лошо в това Джулия да се мъкне през цялото време с някакво си там недоносче. Но репутацията й страда. В края на краищата едно от вашите достойнства е съпружеският ви живот, който винаги е служил за пример. Хората ви уважаваха. Харесваше им да гледат на вас като на верни и неразделни съпрузи.
— Но ние сме такива, дявол да го вземе!
Доли отново започна да се дразни.
— Казвам ви, че из града се носи мълва. Не сте глупав. Нима не разбирате, че иначе не може и да бъде! Искам да кажа, че ако Джулия беше въртяла любовни истории, сега никой нямаше да й обърне внимание, но след толкова години примерно поведение изведнъж така да се изложи… Естествено всички започнаха да говорят. Това може да навреди на театъра.
Майкъл й хвърли бърз поглед.
— Разбирам какво искате да кажете, Доли. Във вашите думи има нещичко и при създалите се обстоятелства имате пълно право да говорите така. Толкова много ни помогнахте, когато започвахме, че ми е крайно неприятно да ви подведа. Знаете ли какво ще ви предложа? Ще откупя вашата част от предприятието.
— Да откупите частта ми?
Доли се изправи. Лицето й, само минута преди това изкривено от мъка и тревога, се вкамени. Бе обзета от негодувание. Майкъл продължи с благ глас:
— Виждам накъде клоните. Ако Джулия по цели нощи се мотае по разни места, това очевидно ще се отрази на играта й. Поклонниците й са доста забавни хора. На дневните представления идват мнозина стари дами, защото я смятат за твърде мила и порядъчна жена. Няма да отричам, че ако за нея се заговорят неприятни неща, това ще се отрази на приходите ни. Познавам Джулия достатъчно добре, тя няма да допусне никаква намеса в личния си живот. Аз съм неин съпруг и съм длъжен да се съобразявам с това. Вие не. Не ще ви коря, ако решите да се оттеглите от предприятието, докато е все още печелившо.
Доли застана нащрек. Съвсем не беше глупава и в деловите въпроси можеше да съперничи на Майкъл. Гневът възвърна самообладанието й.
— Майкъл, мислех, че след толкова години ме познавате по-добре. Сметнах за свой дълг да ви предупредя, но не се плаша от превратностите на съдбата. Не съм от онези, които бягат от потъващия кораб. Осмелявам се да кажа, че аз повече мога да си позволя да загубя пари, отколкото вие.
С огромно удоволствие забеляза, че лицето на Майкъл се удължи. Знаеше колко много значат парите за него и се надяваше, че думите й здраво ще се забият в главата му. Майкъл бързо се овладя.
— Какво пък, помислете върху това, Доли.
Тя взе чантичката си и двамата се разделиха, като се уверяваха един друг в добрите си чувства и си пожелаваха всичко хубаво.
— Дърта вещица — изрече Майкъл, когато вратата се затвори зад Доли.
— Надуто старо магаре — изсъска Доли, като слизаше с асансьора.
Но когато седна във великолепната си и изключително скъпа лимузина и потегли към дома си на Монтегю Скуеър, не може да сдържи парливите си мъчителни сълзи. Чувстваше се стара, самотна, нещастна и безнадеждно ревнуваше.
XVII
Майкъл се гордееше с чувството си за хумор. В неделя вечерта, след разговора си с Доли, той влезе в стаята на Джулия и я завари да се облича. След ранната вечеря двамата щяха да ходят на кино.
— Кой друг ще дойде, освен Чарлс? — попита той.
— Не можах да намеря никого и повиках Том.
— Прекрасно. Исках да го видя.
Майкъл се засмя при мисълта за номера, който щеше да им погоди. Джулия с удоволствие предвкусваше очакващата я вечер. В киносалона тя щеше да седне между Чарлс и Том и Том щеше да държи ръката й, докато в същото време тя щеше да си говори шепнешком с Чарлс. Скъпият Чарлс, колко мило от негова страна да я обича предано толкова години; тя ще използва цялото си умение, за да му бъде приятно. Чарлс и Том пристигнаха заедно. Том бе облякъл новия си смокинг за първи път и двамата с Джулия крадешком си размениха погледи: в неговите очи се четеше удоволствие, а в нейните възхищение.
— Охо, падна ли ми, млади момко — весело каза Майкъл, като потриваше ръце. — Знаеш ли какво чух за теб? Чувам, че компрометираш жена ми.