При все че очите й запазваха същото неотразимо обаяние, пред което знаеше, че Доли не може да устои, Джулия внимателно следеше дали на лицето й няма да се появи уплаха, или да промени изражението си. Не видя нищо подобно.
— Кой е разказал на Майкъл?
— Не знам, той не казва. Знаеш какъв става, когато започва да се прави на безупречен джентълмен.
Само така й се стори, или лицето на Доли наистина не беше вече толкова напрегнато?
— Искам да знам истината, Доли.
— Толкова се радвам, че се обърнахте тъкмо към мен, скъпа. Знаете колко мразя да си пъхам носа в чуждите работи и ако вие сама не бяхте захванали този разговор, нищо не би било в състояние да ме накара да спомена нещичко по този въпрос.
— Миличка, та кой друг, освен мен знае колко сте вярна на приятелите си?
Доли свали обувките си и се намести по-удобно в креслото. Джулия не я изпускаше от очи.
— За вас не е тайна, че хората са лоши. Винаги сте водели толкова спокоен живот. Толкова рядко сте излизали, и то само с Майкъл и с Чарлс Теймърли. Чарлс — това е нещо друго. Разбира се, всички знаят, че въздиша по вас вече много години. Естествено хората се учудиха, че изведнъж ни в клин, ни в ръкав започнахте да се мъкнете навсякъде с някакъв счетоводител от фирмата, която води сметките на театъра ви.
— Не е съвсем така. Том не е просто счетоводител, баща му е купил част от фирмата и сега Том е младши съдружник.
— Да, и получава четиристотин лири годишно.
— Откъде знаете? — бързо попита Джулия.
Този път беше убедена, че Доли се смути.
— Вие ме накарахте да се обърна към неговата фирма във връзка с данъка върху общия доход. Един от главните съдружници ми съобщи този факт. Не е ли малко странно, че с тези пари е в състояние да плаща за жилище, да се облича така, както се облича, и да ви води в нощни клубове?
— Вероятно получава пари и от баща си.
— Баща му е адвокат в северната част на Лондон. Много добре ви е известно, че ако му е купил дял във фирмата, няма да му изпраща и пари.
— Да не би да си въобразявате, че аз го издържам? — попита Джулия и звънко се засмя.
— Аз нищо не си въобразявам, скъпа. Но хората го правят.
Джулия не хареса нито думите, които тя каза, нито начина, по който ги изрече. Но с нищо не издаде тревогата си.
— Каква глупост! Той е повече приятел на Роджър, отколкото мой. Аз, разбира се, излизам с него. Почувствах, че трябва да разнообразя живота си. Уморих се от еднообразието — само театъра и грижи за себе си. Това изобщо не е живот. В края на краищата ако сега не се повеселя, не виждам кога. Остарявам, Доли, няма какво да крия. Знаете какъв е Майкъл. Разбира се, той е душичка, но пък колко е скучен!
— Не повече, отколкото е бил през всичките тези години — отвърна Доли с леден глас.
— Струва ми се, че съм последната жена, която би могла да бъде обвинена в любовни връзки с момче, двадесет години по-младо от мен.
— Двадесет и пет — поправи я Доли. — На мен също би ми се струвало така. За съжаление вашият Том не е толкова внимателен.
— Какво искате да кажете?
— Обещал е на Ейвис Крайтън да й издейства роля в новата ви пиеса.
— Коя е тази Ейвис Крайтън?
— О, една моя позната — млада актриса. Хубава като картинка.
— Но той просто е едно глупаво момче. Предполагам, че се надява да убеди Майкъл. Знаете как Майкъл разпределя епизодичните роли.
— Той казва, че може да ви накара да направите всичко, което пожелае. Твърди, че играете по свирката му.
За щастие Джулия беше добра актриса. За миг сърцето й спря. „Как е могъл да каже такова нещо? Глупак! Нещастен глупак!“ Но тя тутакси се овладя и весело се засмя.
— Каква глупост! Не вярвам на нито една дума.
— Той е доста обикновен, простоват младеж. Нищо чудно, че целият шум, който вдигнахте около него, му е завъртял главата.
Джулия добродушно се усмихна и погледна Доли с невинни очи.
— Но, миличка, надявам се, не вярвате, че Том ми е любовник.
— Дори аз да не мисля така, бих била единствената в този град.
— Но кажете — мислите ли, или не?
Доли мълчеше. Известно време двете се гледаха право в очите. Сърцата им бяха черни от омраза, но Джулия все още се усмихваше.
— Ако се закълнете, че не ви е любовник, разбира се, ще ви повярвам.
Гласът на Джулия стана тих, тържествен и прозвуча дълбоко и искрено.