— Нищо чудно. Това означава да играе на сцена не по-малко от година и да се показва на куп театрални менажери.
— Тя е съвсем светлоруса — нещо, от което се нуждаеш, — ще ти контрастира добре.
— Е, с помощта на кислородната вода на сцената можеш да видиш колкото си щеш блондинки.
— Но тя е естествено руса.
— Така ли? Днес получих дълго писмо от Роджър. Изглежда, той прекрасно прекарва времето си.
Той изведнъж изгуби интерес към разговора. Погледна часовника си. Когато поднесоха кафето, Джулия каза, че не може да се пие. Заяви, че трябва да се свари друго, прясно кафе.
— О, Джулия, наистина не си струва. Ужасно ще закъснеем.
— Какво значение има, ако пропуснем първите няколко минути?
В гласа на Том прозвуча страдание.
— Обещах й, че ще отидем навреме. Има много хубава сцена почти в самото начало.
— Съжалявам, но не мога да тръгна, преди да съм пила кафе.
Докато чакаха кафето, Джулия поддържаше оживен разговор. Том отвръщаше едва-едва и нетърпеливо поглеждаше към вратата. Най-после поднесоха кафето и Джулия започна да го пие умопомрачаващо бавно. Когато се настаниха в колата, Том беше вече изпаднал в студена ярост и през целия път седеше с надута физиономия, без да я гледа. Джулия беше напълно доволна от себе си. Стигнаха до театъра две минути преди вдигането на завесата и когато Джулия се появи в залата, разнесоха се аплодисменти. Като молеше да я извинят за безпокойството, Джулия се добра до мястото си в средата на партера. Лека усмивка изразяваше признателността й към аплодисментите, с които публиката приветстваше нейната така навременна поява, а спуснатите ресници скромно отричаха тези аплодисменти да имат някакво отношение към нея.
Завесата се вдигна и след кратка встъпителна сценка се появиха две девойки: едната — много хубавичка и младичка, а другата — некрасива и не толкова млада. След минута Джулия се обърна към Том.
— Коя от двете е Ейвис Крайтън — младата или по-възрастната?
— Младата.
— Да, разбира се, нали ми беше казал, че е руса.
Джулия го погледна. Лицето му не се мръщеше вече, на устните му играеше щастлива усмивка. Джулия насочи цялото си внимание към сцената. Безспорно Ейвис Крайтън беше много хубава, с прелестни златисти коси, изразителни сини очи и малко право носле, но Джулия не харесваше такъв тип жени.
„Кукленска хубост“, каза си тя. „Обикновена статистка.“
Известно време внимателно следеше играта й, след това с лека въздишка се облегна на стола.
„Никак не умее да играе“, такава бе нейната присъда.
Когато завесата се спусна, Том с интерес се обърна към нея. Нямаше и следа от лошото му настроение.
— Какво мислиш за нея?
— Хубава е като картинка.
— Това ми е известно. Питам те за играта й. Съгласна ли си с мен, че е талантлива?
— Да, има способности.
— Бих искал да отидеш зад кулисите и сама да й го кажеш. Това много ще я ободри.
— Аз?
Той просто не можеше да проумее какво иска от нея. Нечувано. Тя, Джулия Ламбърт, да отиде зад кулисите, за да поздрави някаква си третокласна актриса!
— Обещах, че ще те заведа при нея след второто действие. Хайде, Джулия, бъди мила! Ще й доставиш голяма радост.
„Глупак, проклет глупак. Добре, ще се справя и с това.“
— Разбира се, ако мислиш, че е важно за нея, с удоволствие ще отида.
След второто действие двамата минаха през пожарния изход и Том поведе Джулия към гримьорната на Ейвис Крайтън. Тя използваше една и съща гримьорна с грозноватото момиче, с което се появяваше в първо действие. Том ги представи една на друга. Ейвис малко афектирано протегна отпусната си ръка на Джулия.
— Толкова се радвам да се запозная с вас, мис Ламбърт. Извинете за безредието. Просто нямаше смисъл да подреждам всичко само за една вечер.
Тя изобщо не нервничеше. Напротив, изглеждаше доста самоуверена.
„Вряла и кипяла. Амбициозна. Играе ролята на полковническа дъщеря пред мен.“
— Колко любезно от ваша страна да дойдете тук. Страхувам се, че пиесата не е много интересна, но когато започваш, трябва да приемаш каквото ти предлагат. Дълго се колебах, когато ми я изпратиха да я прочета, но ролята ми хареса.
— Играете прелестно — каза Джулия.
— Колко сте любезна! Разбира се, ако имахме повече репетиции… Много ми се искаше да ви покажа какво мога.