— Знаете ли, вече много години съм на сцената. Винаги съм смятала, че когато човек е талантлив, това не може да не проличи. Съгласна ли сте с мен?
— Разбирам какво искате да кажете. Нямам достатъчно опит, не отричам, но главното е да ти се предостави възможност. Чувствам, че мога да играя. Но трябва да получа роля, която да ми подхожда.
Ейвис замълча, като предостави възможност на Джулия да каже, че в новата им пиеса има подходяща роля, но Джулия продължаваше усмихнато да я гледа. Мрачно се забавляваше от факта, че тази млада актриса се обръща към нея като жената на феодала, която иска да бъде любезна с жената на викария.
— Отдавна ли сте в театъра? — попита тя накрая. — Странно, никога не съм чувала за вас.
— Е, известно време участвах в ревюта, но разбрах, че само си губя времето. Миналият сезон бях на турне през цялото време и не бих искала да напускам отново Лондон, ако ми се предостави такава възможност.
— В Лондон има повече актьори, отколкото роли — каза Джулия.
— О, несъмнено. Почти е невъзможно да попаднеш на сцената, ако няма кой да те лансира. Чух, че скоро ще поставяте нова пиеса.
— Да.
Джулия продължаваше да се усмихва непоносимо мило.
— Ако в нея се намери роля за мен, бих била щастлива да играя с вас. Много съжалявам, че мистър Гослин не можа да дойде тази вечер.
— Ще му разкажа за вас.
— Наистина ли мислите, че имам някакви шансове? — В нейната самоувереност, в държането й на господарка на имение, за каквато се представяше, за да направи впечатление на Джулия, се промъкна смътна тревога. — Ах, ако само му кажете една думичка за мен!
Джулия й хвърли замислен поглед.
— Аз по-често следвам съветите на съпруга си, отколкото той моите — усмихна се тя.
Когато излизаше от гримьорната на Ейвис Крайтън, беше вече време за младата актриса да си смени костюма за третото действие — Джулия улови въпросителния поглед; който тя хвърли на Том, докато се прощаваше с него. При все че не бе забелязала никакво движение, Джулия беше уверена, че Том леко поклати глава. В този момент всичките й сетива бяха изострени и тя даде словесен израз на немия диалог:
„Ще дойдеш ли да вечеряме заедно след представлението?“
„Не, дявол да го вземе, не мога. Трябва да я изпратя.“
Джулия слушаше третото действие със сериозен вид. И напълно естествено — пиесата беше сериозна. Когато представлението свърши и бледният развълнуван автор произнесе къса реч с много паузи и запъвания, Том я попита къде би искала да вечеря.
— Да отидем у дома и да си поговорим — каза Джулия. — Ако си гладен, вероятно в кухнята ще се намери нещо за хапване.
— Имаш предвид Стенхоуп Плейс ли?
— Да.
— Добре.
Джулия почувства, че му олекна; страхуваше се да не отидат при него. В колата Том през цялото време мълчеше и Джулия знаеше защо. Досещаше се, че някой дава вечеря, на която щеше да бъде Ейвис Крайтън, и на Том му се искаше да отиде. Когато приближиха къщата, видяха, че е тъмна и тиха. Слугите вече спяха. Джулия предложи да слязат долу в кухнята и да потърсят нещо за ядене.
— Аз не съм гладен, но може би ти искаш да хапнеш — каза Том. — Ще пийна малко уиски със сода и ще си лягам. Утре ме чака тежък ден в кантората.
— Добре, донеси и на мен. Ще запаля лампата в гостната.
Когато Том влезе, Джулия се пудреше и червеше устните си пред огледалото и спря чак когато той наля уиски и седна. Тогава се обърна към него. Том изглеждаше толкова млад, толкова невероятно прелестен в своя великолепно ушит костюм, когато седеше ей така, потънал в голямото кресло, че цялата горчивина от тази вечер, цялата разкъсваща ревност от последните няколко дни внезапно изчезнаха, разтвориха се в нейната страстна любов към него. Джулия седна на страничното облегало на креслото му и нежно прекара ръка през косата му. Той се дръпна сърдито.
— Не прави това — каза той. — Не мога да понасям да ми рошат косите.
Като че ли някой заби нож в сърцето й. Никога досега не й беше говорил с такъв тон. Но тя безгрижно се засмя, взе от масичката чашата с уиски, която й бе приготвил, и седна в креслото срещу него. Думите и жестът му бяха инстинктивни и той леко се смути. Не я гледаше в очите, лицето му отново се намръщи. Това беше решаващ момент. Няколко минути и двамата мълчаха. Всеки удар на сърцето й причиняваше болка. Най-после тя се насили и заговори:
— Кажи ми — усмихна се Джулия, — спал ли си с Ейвис Крайтън?