— За какво? Защото си пренесъл непостоянните си чувства от мен на Ейвис Крайтън? — Очите й заблестяха от лукав смях. — Разбира се, че не, мили. В крайна сметка не си изменил на актрисите.
— Толкова съм ти благодарен за всичко, което си изправила за мен. Не бих искал да мислиш, че съм неблагодарник.
— Хайде, момченце, недей да бъбриш такива глупости. Нищо не съм направила за теб. — Тя се изправи. — А сега трябва да си вървиш. Утре те чака тежък ден в кантората, а пък и аз съм капнала от умора.
Планина се свлече от плещите на Том. И все пак нещо му тежеше на сърцето, беше озадачен от тона на Джулия — толкова доброжелателен и в същото време леко ироничен; имаше смътното чувство, че са го изиграли. Приближи се към нея, за да я целуне за лека нощ. За част от секундата тя се поколеба, след това с приятелска усмивка му подаде страните си една след друга.
— Нали няма нужда да те изпращам до вратата? — Тя закри устата си с ръка, за да прикрие внимателно обмислената си прозявка. — Ох, как ми се спи!
Когато той излезе, Джулия загаси светлината и отиде до прозореца. Внимателно се вгледа през завесите. Външната врата се затръшна и на улицата се появи Том. Огледа се в двете посоки. Тя се досети, че търси такси. Очевидно такси нямаше и Том закрачи по посока на парка. Тя знаеше, че той бърза да отиде на вечерята, където щеше да бъде и Ейвис Крайтън, за да й съобщи радостната вест. Джулия се свлече в креслото. През цялата вечер беше играла, беше играла превъзходно и сега се чувстваше съвършено разбита. Сълзи, сълзи, които никой не можеше да види, се зарониха по лицето й. Беше безкрайно нещастна! Едно-единствено нещо й помагаше да понесе мъката — леденото презрение, което не можеше да не изпитва към глупавото момче: то бе предпочело пред нея една третокласна актриса, която дори не можеше да си представи какво означава истинска игра. Беше гротескно. Ейвис Крайтън не знаеше къде да си дене ръцете, какво ти — тя дори не умееше да се движи на сцената.
„Ако ми е останало някакво чувство за хумор, трябва да се смея до припадък“, изхлипа Джулия. „Това е най-чудесната шега, която съм чувала някога.“
Интересно какво щеше да направи Том сега. Трябва да плати за квартирата си. Почти всички мебели са нейни. Едва ли ще поиска да се върне в своята жалка стая на Тависток Скуеър. Джулия си помисли, че с нейна помощ Том бе завързал много познанства. Той се държеше умно с новите си приятели, стараеше се да им бъде полезен, те нямаше да го изоставят. Но никак няма да му бъде лесно да води Ейвис навсякъде, където тя пожелае. Ейвис беше обиграна и продажна. Джулия не се съмняваше, че веднага щом парите му започнат да се свършват, тя ще престане да мисли за него. Трябва да си голям глупак, за да се хванеш на въдицата й. Ама че праведница! Съвсем ясно е, че го използва, за да получи роля в театър „Сидънс“, и още щом постигне това, ще му духне под опашката. При мисълта за това Джулия потръпна. Бе обещала на Том да вземе Ейвис Крайтън в „Модерни времена“, защото това се вписваше добре в мизансцена, който разиграваше, но всъщност не бе придала голямо значение на обещанието си. Пазеше в запас Майкъл, за да се възпротиви на това.
— Дявол да го вземе, Ейвис Крайтън ще получи ролята — произнесе на глас Джулия. Тя злобно се изсмя. — Бог вижда, че съм добра жена, но всяко нещо си има граници.
Толкова приятно щеше да й бъде да отвърне на Том и Ейвис Крайтън със същата монета! Тя седеше в тъмнината и мрачно обмисляше плана си. Но час по час избухваше в сълзи, защото от дълбините на съзнанието й изплуваха спомени, които бяха ужасно болезнени за нея. Спомени за младото стройно тяло на Том до нейното, горещата му голота, неповторимия допир на устните му, усмивката му — стеснителна и в същото време лукава, — аромата на къдриците му.
„Глупачка, защо заговорих. Би трябвало вече добре да го познавам. Това е поредното му увлечение. То щеше да отмине и Том отново щеше да се върне при мен.“
Джулия беше вече полумъртва от изтощение. Качи се в спалнята си. Взе приспивателно и легна.
XXII
Но се събуди рано, в шест часа сутринта, и започна да мисли за Том. Отново си повтори какво му бе казала и какво й бе казал той. Беше измъчена и нещастна. Утешаваше я единствено мисълта, че бе изиграла сцената на скъсването с безгрижна веселост и Том едва ли се бе досетил каква рана й е нанесъл.
През целия ден Джулия не бе в състояние да мисли за нищо друго и се сърдеше на себе си, че няма сили да прогони Том от ума си. Би й било по-леко, ако можеше да сподели мъката си с някого. Ах, ако имаше някой, който да я утеши, да й каже, че Том не заслужава нейната мъка, и да я убеди, че се е държал безобразно с нея. Обикновено Джулия разказваше за своите неприятности на Чарлс или на Доли. Разбира се, Чарлс щеше да й съчувства от цялото си сърце, но това щеше да бъде страшен удар за него, най-сетне той безумно я обича вече двадесет години и би било жестоко да сподели именно с него, че е подарила на някакво най-обикновено момче онова съкровище, за което той, Чарлс, би пожертвал десет години от живота си. За Чарлс тя беше кумир и би било безсърдечно от нейна страна да смъкне този кумир от пиедестала. Мисълта, че Чарлс Теймърли е толкова аристократичен, толкова образован, толкова елегантен и толкова предано я обича, я поуспокои. Разбира се, Доли щеше да бъде във възторг, ако Джулия й се довери. В последно време се виждаха рядко и Джулия знаеше, че трябва само да й позвъни и Доли веднага щеше да дотърчи. Страшно щеше да се възмути и щеше да ревнува до полуда, когато Джулия сама и чистосърдечно й признае всичко, при все че и без това Доли подозираше истината. Но така щеше да се зарадва, че вече всичко бе свършило, че щеше да й прости. Би било утеха и за двете да разкъсат Том на парчета! Е, за самата Джулия нямаше да е особено приятно да признае, че Том я бе напуснал, а пък и Доли беше толкова проницателна, че не би приела лъжата, че Джулия го е изоставила. Джулия искаше да се наплаче пред някого, а за какво би могла да плаче, ако сама бе скъсала тази връзка? Всичко това би било много благоприятно за Доли и при цялото си съчувствие — все пак тя бе човешко същество — би било напълно естествено, ако дълбоко в душата си тя се радва, че са натрили носа на Джулия. Доли винаги я бе боготворила. Джулия нямаше намерение да й показва слабостите си.