— Кийтс — поправи я той. — „Не ще увехне тя, макар да страда твойта плът…“
— Да, да. Продължете.
Джулия печелеше време.
— „… ти влюбен ще пребъдеш, тя прекрасна ще пребъде.“
Тя разтвори широко ръце и тръсна къдравата си коса. Беше се получило.
— И това е вярно, нали? „… ти влюбен ще пребъдеш, тя прекрасна ще пребъде.“ Какви глупци щяхме да сме, ако поддавайки се на мимолетно безумие, се бяхме лишили от чудното щастие, което ни донесе нашето приятелство. Няма от какво да се срамуваме. Ние сме невинни. Можем да ходим с високо вдигнати глави и да гледаме света право в очите.
Инстинктивно почувства, че с тази реплика би трябвало да напусне сцената, и като подкрепи думите си с жест, с високо вдигната глава отстъпи към вратата и широко я разтвори. Тя стори това с такава убедителност, че настроението на сцената, която изигра, се запази дори докато слизаше надолу по стълбите. След това изведнъж стана друга и като се обърна към Чарлс, който я следваше по петите, каза съвсем простичко:
— Наметката ми.
— Колата чака — отвърна той, докато я намяташе. — Ще ви закарам.
— Не, разрешете ми да се прибера сама. Искам да запечатам тази вечер в сърцето си. Целунете ме на прощаване.
Поднесе му устните си. Чарлс ги целуна, Джулия се откъсна от него със сподавено ридание, разтвори входната врата с едно-единствено движение и побягна към колата, която я очакваше.
Когато се добра до дома си и се озова в собствената си спалня, тя въздъхна с облекчение.
„Проклет глупак. Да изпадна в такова положение! Слава богу, че се измъкнах толкова ловко. Той е магаре, мисля, че дори не се досети какво целях.“ Но застиналата му усмивка я озадачаваше. „Е, може и да е заподозрял нещо, но не може да знае какво точно, а след това вече съвсем се е убедил, че греши. Господи, какви глупости наговорих. Мисля, че той повярва всичко. Добре, че съобразих навреме. Още минута и щях да се съблека. Тогава нямаше да има място за шеги.“
Джулия се изкикоти. Разбира се, ситуацията беше унизителна. Тя се бе оказала в глупаво положение, но ако притежаваш чувство за хумор, можеш на всичко да гледаш откъм смешната страна. Жалко, че не можеше никому да разкаже. Дори нещата да не бяха в нейна полза, би се получила доста забавна история. С едно не можеше да се примири — че бе повярвала на цялата тази комедия за вечна любов, която й бе разигравал толкова години. Разбира се, това бе просто поза, харесваше му да играе ролята на верен обожател и очевидно най-малко от всичко желаеше да бъде възнаграден за верността си.
„Колко ме е мамил наистина, въртял ме е на пръста си!“
Но в този миг тя се сети за нещо и усмивката изчезна от лицето й. Ако един мъж отхвърля авансите, които му дава някоя жена, тя би трябвало да направи едно от двете заключения: или е хомосексуалист, или е импотентен. Джулия замислено запали цигара. Питаше се дали Чарлс не я е използвал, за да прикрива склонностите си. Тя поклати глава. Не, някой би трябвало да й намекне за това. След войната в обществото практически не се говореше за нищо друго. А виж, напълно възможно е да е импотентен. Пресметна годините му. Бедният Чарлс! Джулия отново се усмихна. Ако нещата стояха по този начин, то не тя, а той се е оказал в неловко и дори смешно положение. Вероятно се е изплашил до смърт, клетият. Безспорно това не бе нещо, което мъжете лесно признават на някоя жена, особено ако са безумно влюбени в нея. Колкото повече мислеше, толкова повече й се струваше вероятно. Изпита почти майчинска жалост към Чарлс.
„Знам какво ще направя — каза тя, като започна да се съблича. — Утре ще му изпратя голям букет бели лилии.“
XXV
На другата сутрин Джулия се излежаваше известно време в леглото, преди да позвъни. Размишляваше. Като си спомни вчерашното си приключение, тя остана доволна, че бе проявила такова присъствие на духа. Би било преувеличено да каже, че от поражението се е измъкнала като победителка, но като стратегическа маневра отстъплението й беше майсторско. Все пак чувстваше някаква тревога. Странното поведение на Чарлс можеше да се обясни и по друг начин. Напълно е възможно да не й се бе удало да го съблазни, защото самата тя не бе вече съблазнителна. Тази мисъл й се бе мярнала в главата през нощта и при все че веднага я бе отхвърлила като напълно невероятна, на сутринта й се стори съвсем възможна. Джулия позвъни по телефона. Тъй като Майкъл често идваше при нея в спалнята, докато тя закусваше в леглото, обикновено преди това Иви дърпаше завесите на прозореца и й подаваше огледало, гребен, пудриера и червило. Тази сутрин, вместо да прекара надве-натри гребена по косите си и почти без да гледа, да напудри лицето си, Джулия положи повече усилия. Тя внимателно начерви устните си, сложи си руж и подреди косите си.