— В най-скоро време ти ще получиш много, много трагичен сърдечен удар — каза мисис Макардъл едва-едва. Без да изважда ръце изпод чаршафа, тя го придърпа по-плътно около себе си и го подви отдолу. — Ще направим малко, изискано погребение и всеки ще пита коя е тази очарователна жена, която седи на първия ред в черквата и флиртува с органиста и…
— Толкова си остроумна, че дори не е смешно — каза мистър Макардъл, който пак се беше отпуснал лениво на гърба си.
През време на тази малка схватка Теди се беше обърнал напред и сега пак гледаше през илюминатора.
— В три и трийсет и две тази сутрин се разминахме с „Куин Мери“, ако това ви интересува — каза той бавно и добави: — В което се съмнявам. — Гласът му беше някак особено и приятно дрезгав, както се случва понякога с гласовете на малки момчета. Всеки негов израз приличаше на нещо като древен остров, залян от миниатюрно море от уиски.
— Ще ти дам аз една Куин Мери! Слизай веднага от куфара! Чуваш ли! — И мистър Макардъл обърна глава към Теди. — Слизай веднага оттам! И върви да се подстрижеш! — Той отново погледна към тила на жена си. — И това било изключително развито дете.
— Нямам пари — отвърна Теди. Той се хвана по-здраво за илюминатора и опря брада на пръстите си. — Мамо, нали знаеш човека, който седи точно до нас в трапезарията? Не онзи, много слабия, а другия на същата маса. Точно до масичката, дето нашият келнер си оставя подноса.
— М-м-м-м — измърка мисис Макардъл. — Теди, остави мама да поспи още пет минутки. Нали си добро момче.
— Само за секунда, това е много интересно — каза Теди, без да вдига брада от пръстите си и очи от океана. — Той беше преди малко в спортната зала, когато Свен ме мереше. Дойде при мен и ме заговори. Чул последния запис, който ми правиха. Не онзи през април, а другият, през май. Преди да тръгне за Европа, бил на някакъв прием в Бостън и някой от присъстващите познавал един от изследователската група на Лейдекър — той не каза точно кой — и взел моя последен запис и го слушали. Изглежда, много се интересува от този въпрос. Бил приятел на професор Бабкок. Очевидно и самият той е преподавател. Каза, че бил в дъблинския колеж „Тринити“ цяло лято.
— Така ли? — измънка мисис Макардъл. — Значи, пускали са твоя запис? — Тя гледаше сънливо към краката на Теди.
— Така изглежда — каза Теди. — Той разправи на Свен доста неща за мене, и то в мое присъствие. Стана ми малко неудобно.
— Защо трябва да ти е неудобно?
Теди се подвоуми.
— Казах малко неудобно. Има обстоятелствено пояснение.
— Ще те поясня аз тебе! Слизай от куфара, дявол да те вземе! — Мистър Макардъл тъкмо беше запалил нова цигара. — Ще броя до три. Едно, слизай… Две…
— Колко е часът? — попита внезапно мисис Макардъл краката на Теди. — Нямате ли с Бупър урок по плуване в десет и половина?
— Има време — каза Теди. — … Бам! — Изведнъж той подаде цялата си глава навън, постоя така няколко секунди, после я прибра колкото да съобщи: — Някой изхвърли цяла кофа портокалови кори от прозореца.
— Прозорца, прозорца — повтори подигравателно мистър Макардъл, изтърсвайки пепелта си. — Илминатора, илминатора. — Той погледна към жена си. — Викай Бостън. Бързо! Викай на телефона изследователската група на Лейдекър!…
— О, ти си такъв блестящ ум — каза мисис Макардъл. — Цяло мъчение.
Теди прибра почти цялата си глава.
— Така хубаво плават — каза той, без да се обръща. — Много интересно.
— Теди, за последен път. Ще броя до три и ако…
— Интересното е не това, че плават — продължи Теди. — Интересното е, че аз зная, че те са там. Ако не ги бях видял, нямаше да зная, че са там, а ако не знаех, че са там, не бих могъл да кажа, че те дори съществуват. Това е чудесен, идеален пример за…
— Теди — прекъсна го мисис Макардъл, помръдвайки се незабележимо под чаршафа. — Иди намери Бупър. Къде отиде тя? Не ми се ще и днес да се шляе по слънцето с тоя зачервен гръб.
— Не се безпокой, аз ще я накарам да си сложи дрешка — каза Теди. — Някои започват да потъват. След няколко минути те ще останат да плават само в моето съзнание. Това е интересно, защото в известен смисъл те започнаха да плават именно там най-напред. Ако не бях застанал тук или ако някой беше дошъл и ми беше отрязал главата…
— Къде отиде тя? — попита мисис Макардъл. — Погледни за минутка майка си, Теди!
Теди се обърна и погледна майка си.
— Какво? — попита той.
— Къде отиде Бупър? — Не искам да шари между шезлонгите по палубата и да безпокои хората. Ако този ужасен човек…
— Не се тревожи за нея. Аз й дадох фотоапарата.
Мистър Макардъл се надигна на една ръка.