— Опитай, и нека великия Лосир насочва ръката ми.
Тедрик отиде в двореца и получи от хазната няколко масивни златни слитъка. Върна се в работилницата си и започна да кове златото на тънки гладки листа, подходящи за покриването на броня.
Ковеше… Ковеше… Ковеше…
И разваляше… Разваляше… Разваляше…
Така изминаха три седмици. Жалкият плод на труда му лежеше на наковалнята. Тедрик внимателно удряше с малко чукче, като се стараеше да изравни повърхността на листа. Ръката му трепна и от прекалено силният удар златната пластина се разлетя на парчета.
Тедрик рязко се изправи, изрева гневно и запрати чука в близката стена. И сякаш извикан от небитието от яростния вик, във въздуха възникна познатия светещ механизъм, в който седеше могъща фигура. Неподвижен и мълчащ, Лосир гледаше право в ковача.
Тедрик прекъсна цветистото проклятие на девосиански и премина на по-подходящия за беседа с божеството ломариански език.
— Кажи ми, Повелителю мой, по силите ли е на човек да направи нещо полезно от тази гадна, огъваща се и проклета гнусотия?
— Без затруднения. И не само е възможно, но и леко за осъществяване, ако имаш необходимите оръдия и технология. — нечувания с ушите глас на Лосир гърмеше в главата на Тедрик като грохота на огромен орган. — В твоето време още нищо не е известно за проката и запояването на златото, макар необходимите съоръжения ти да можеш да изработиш спокойно. Чукът и наковалнята не са подходящи за тази работа. Слушай внимателно и запомняй добре. Ти трябва да вземеш…
На разсъмване ломарианската армия тръгна на поход. Първи, като се разпръснаха нашир и длъж, поеха разузнавачите: бързи и издръжливи, прекрасни бегачи, облечени в туники и кожени сандали, те носеха само леки лъкове и по няколко стрели. Следваха ги ловците. Те също вървяха на широк фронт: на голите им гърбове висяха мощни далекобойни лъкове и колчани пълни с трифунтови стрели.
Тежката конница, обградила плътно царския стяг и самия Фагон в новата сияеща броня, се предвождаха от Тедрик и Скайр. Царската гвардия не беше многочислена, но отлично въоръжена: в състава й влизаха само чистокръвни ломарианци. Обикновените коне не бяха в състояние да издържат воин в тежка броня и пълно въоръжение, но фермерите на Средна Марка бяха създали породи, които притежаваха необходимите размери и сили.
Зад тях центурия след центурия се движеше леката кавалерия: конни мечоносци и копиеносци, следвани от многочислените отряди на пехотата. В тила на армията фургони с огромни колела бяха натоварени не само с обичайните припаси и военни оръжия, но и хиляди самуни хляб. Този плосък, тежък и груб хляб печаха от линга, растение приличащо на ръж, основната зърнена култура в долината на Лотара.
— Хляб ли, сир? — поразен запита Тедрик, когато Фагон за първи път му изложи идеята си. Населението на Марката седмици и месеци живееше само на месо. Такава диета дори изобилна бе недостатъчна на един мъж да натрупа нужните тегло и сила. За хората от границата късче хляб с големина на длан бе истински разкош. — Хляб! Цял самун на ден на човек?
— Точно така! — ухили се Фагон. — Всички фермери по пътя ни ще платят данъците си във вид на зърно, а Шойлен, ако е нужно, ще закупи още. На всеки човек по самун хляб дневно и месо, колкото може да изяде. И никакви грабежи. Ние отиваме към Мидуел, където фермерите държат яки кучета за охрана на посевите от диви животни. Шум по границата не ни е необходим.
Няма нужда подробно да се описва дългия път, който извърши бавно армията. Като напусна Ломпор войската тръгна нагоре по долината на Лотара, мина през живописния пролом пробит от реката в скалите на Крайбрежния хребет в Мидуел. Тази средна част на страната се намираше между Крайбрежния хребет на запад и планинската верига Ампасер на изток. Мидуел заемаше около една трета от Ломара и се отличаваше с изключително плодородие.
Като се насочи на изток армията достигна градчето Бана, разположено до сливането на Лотара и река Мидуел. После войската тръгна право на север по западния бряг на Мидуел, пресичайки плодородни равнини, обрасли с гъсти гори и тревни килими.
Ловът по тези места беше обилен. Неизброими стада диви животни — липити, приличащи на биволи, елени — роли, диви свине сексити — всички ги хранеше тревата на крайбрежните поляни. На добър ловец бе нужно не повече от половин час да обезпечи месо за цяла центурия. Затова ловците се занимаваха главно с опушването на месото, приготвяйки запаси от него.
Войската вървеше и вървеше край спокойното синьо огледало на огромното езеро Мидуел, простряло се от юг на север на разстояние дневен преход, край Веригата езера, нанизани като мъниста на речна нишка, край северното езеро Ардо. Тук армията свърна към езерото Средна Марка, на чийто бряг стоеше замък, официалната резиденция но лорд Тедрик.