Цялата истина
52
Коридорът към съдебната зала беше външен тесен балкон на четвъртия етаж. Докато чакаше да го извикат да свидетелства, преметнал сакото си през рамо, вадички пот се стичаха по лицето на Стив и се спускаха по врата му. Тропическата жега предизвикваше вълни от болка в черепа му.
Вратата на съдебната зала се отвори с трясък и Лечестър Робинсън излетя навън. Ругаеше на поразия, лицето му беше озъбено. С наведена глава той почти се блъсна в Стив на път към асансьора.
Това е добре. Много добре.
Виктория го беше одрала и беше закачила кожата му да съхне. На нейната възраст той не беше толкова добър. Част от силата й се криеше в това, че не съзнаваше колко е добра. Чувството на несигурност държеше егото й под контрол. Нуждата й да се харесва — болка, която той не споделяше, — я правеше по… ами харесвана.
Имаше и още разлики. Той разполагаше с улични номера, тя — с изтънчени трикове. Той размахваше меч, тя пронизваше с рапира.
Може би точно затова сме толкова добри заедно. Може би когато това свърши, пак ще станем един отбор. И може би ще продължим да си делим и спалнята заедно със съдебната зала.
Докато Стив обмисляше възможностите, приставът подаде глава през вратата и се провикна като глашатай:
— Господин Со-ло-мон! Стивън Со-ло-мон!
— Аз съм — каза Стив.
Обеща да каже истината, цялата истина и само истината.
Хиляди пъти беше чувал как хората се заклеват, но да положиш сам клетва беше различно. Като адвокат нямаш право да лъжеш безсрамно. Но можеш да се движиш по мъглявата линия между светлината и сянката. Можеш да играеш степ с бастун й цилиндър, да разсейваш и забавляваш. „Да ги шашкаш-лашкаш“, както пееше адвокатът Били Флин. Можеш да придаваш нюанси и да оцветяваш истината. Но когато свидетелстваш, си длъжен да казваш…
Цялата истина.
Признание, че съществуваха различни степени на истината.
Само истината.
Което значеше, че може да кажеш истината като цяло, но да я замажеш леко по краищата. Когато седна, Стив още не знаеше до каква степен щеше да сподели истината.
Лицето на Виктория пламна, когато се изправи и се приближи до свидетелското място.
— Моля, кажете името и професията си за протокола.
— Стив Соломон. Съдебен адвокат.
„Правен защитник“ винаги му беше звучало прекалено претенциозно.
— Какви са отношенията ви с подсъдимия Харолд Грифин?
— Представлявах го, но той ме уволни. Или може би вие ме уволнихте, трудно ми е да преценя.
Бяхме голи тогава, но не е нужно да събуждаме любопитството на съдебните заседатели с такива пикантни подробности.
— Защо отказаха услугите ви?
— Обвиних сина на господин Грифин в убийство. На господин Грифин не му хареса. Нито на вас. Като между другото, се оказа, че греша.
— Защо обвинихте сина на господин Грифин?
— Трябва ли да навлизаме в това? — примоли се Стив. — Неловко е.
— Ако обичате.
— Беше свързано с вас. Ревнувах от Джуниър Грифин.
Уадъл се обади:
— Ваша чест, това процес за убийство ли е или брачна консултация?
— Ще го вържа с делото — отвърна Виктория.
— Побързайте — посъветва съдията.
— Господин Соломон, вярно ли е, че сте бил избутан от мост при инцидент с мотор?
— Да — отвърна Стив. — Старият ми кадилак кабрио потъна.
— Полицията откри ли кой е виновен за нападението?
— Мъж на име Честър Лий Конклън. Викат му Чери.
— Случвало ли ви се е да срещнете господин Конклън отново?
— Вчера. Стреляше с пушка по мен. И по Клайв Фоулс.
Няколко съдебни заседатели се размърдаха. Правеха го винаги когато станеше дума за стрелба.
— Защо Честър Конклън ще се опитва да ви убие?
— Протестирам! Това са заключения. — Уадъл трябваше да вдигне малко шум просто за да прекъсне разпита. — И доколкото виждам, господин Конклън няма връзка с настоящото дело.
— Има — отвърна Виктория, — от момента, в който Лечестър Робинсън призна, че Конклън е работил при него и обвиняемият Харолд Грифин му е конкурент.
— Отхвърля се засега — отсъди съдията.
— Господин Конклън — продължи Стив — не искаше Клайв Фоулс да ми каже кой е истинският убиец на Бен Стъбс.
— Протестирам, да се заличи от протокола — намеси се Уадъл. — Това са свидетелски догадки, не показания. Ваша чест, не знам как го правят в Маями, но никога не съм гледал дело, в което адвокат по защитата сяда на свидетелската скамейка и…
— Бивш адвокат — отвърна Виктория.
— Няма значение. Адвокатът дава показания и изказва мнението си кой е убил жертвата.
— Прокурорът има право. — Съдията се обърна към съдебния пристав. — Изведете съдебните заседатели за малко. Ще се разберем, без да драскаме по протокола.