— Никога не е късно, хлапе.
Караха в мълчание няколко минути. После Боби извика:
— Хей, вижте!
Над водата един орел рибар, с нокти забити в риба, прекалено голяма за него, се мъчеше да полети. Втори, по-едър орел, се въртеше като хеликоптер и се опитваше да му изтръгне рибата с нокти.
— Заложете парите си на по-малкия и по-бърз орел — предложи Стив. — Този, който все е оставал гладен като малък.
— Подхождаш с предубеждение към хората — каза Виктория, когато минаха покрай входа на „Оушън Рийв Клуб“, дом за богати наркоманчета. — Смяташ, че всеки, който е раснал с привилегии, е разглезен или мързелив, или деградирал. Затова наистина те дразни, че Джуниър е свестен човек, че го е грижа за хората и природата.
— Не можеш да си обективна към него.
— А какво ще кажеш за теб и Делия Цицоранте Бустаманте? — Сниши гласа си и успя доста добре да изимитира надменния тон на Стив: — „Не виждам Делия да убие някого.“
— Познавам Делия по-добре, отколкото ти познаваш Джуниър. Не си го виждала, откакто е драйфал парчета хотдог на задната седалка на бентлито на баща си.
— Какво значение има? Видя записа. Джуниър скочи от яхтата, преди да напусне дока.
— Точно така. И после къде отиде?
— Да плува.
— Видя ли го да се отдалечава кучешката от лодката?
Тя поклати глава.
— Щом скочи, вече беше извън обхвата на камерите.
— Точно така. И така и не го видяхме да се връща.
— Защото е излязъл на плажа, а не на дока.
— Удобно, нали? Помисли само, Вик. Останалите — Делия, Робинсън, Фоулс — ясно видяхме как напускат лодката. Няма начин да са се върнали, без камерата да ги заснеме. Но Джуниър, който знае, че го снимат, нарочно се гмурка и изчезва.
По радиото „Монотоунс“ настояваха да разберат „Кой е писал книгата на любовта“.
— Какво искаш да кажеш? — попита Виктория. — Че се е качил обратно на борда?
— Дотук това е единственият сценарий, който ми хрумва и който оневинява клиента ни. Джуниър е отличен плувец. Гмурка се спокойно на сто и петдесет метра дълбочина. Той е като онзи комиксов герой…
— Аквамен — помогна му Боби.
— Точно така. Колко му е да се покатери по стълбата за плуване или да се хване за платформата за гмуркане и да се повози на стоп? — попита Стив. — Когато Стъбс влезе в кабината да пикае, Джуниър се качва в кокпита и слиза през задната палуба в котелното. Качва се през люка на кабината и застрелва Стъбс.
— Предполагам, че е цапнал и баща си по главата?
— Не знам. Може. Или може просто да е решил, че баща му ще бъде арестуван за убийство, когато пристигнат в Сънсет Кий. В такъв случай историята, че Грифин е паднал от стълбите, може да е вярна.
И как Джуниър е слязъл от яхтата?
— Лесно. Не са се отдалечавали на повече от няколко мили от брега през цялото плаване от Парадайз Кий. Джуниър е стигнал с плуване до брега, както онзи пътник без билет в разказа на Конрад, който не съм чел. Качва се на колата, която е скрил предварително, и се връща у дома.
— И мотивът за всичко това? Да натопи баща си за убийство?
Стив повдигна рамене.
— Да наследи компанията, вероятно.
— Прилича ли ти на човек, на който му се занимава с компании?
— Добре, какво ще кажеш за това? Джуниър е „целувач на корали“. Той го каза, не аз. Обича рифовете. Чуди се дали Далия няма да се окаже права. Океания ще бъде катастрофа. Когато Джуниър не успява да разубеди баща си, действа радикално, става екотерорист.
— Догадка, изградена върху спекулация и отгоре предположение?
— На това се вика адвокатстване, Вик. Което, нека ти напомня, изисква непредубеденост. Творческо мислене. Свежи идеи. А не ограничено мислене.
— Кой е ограничен? — изстреля тя.
— Не се сещам за ни-ко-го.
Господи, колко мразеше този саркастичен тон!
— Няма да ти позволя да го направиш — твърдо заяви тя. — Няма да провалиш делото на чичо Грифин само защото ревнуваш от Джуниър.
— Морското момче, което точеше лиги по теб, няма нищо общо. А че ти светваше като игрален автомат, когато той се приближеше до теб, наистина ме ядоса, вярно е.
— Стив, чуй ме. Единственият интерес, който проявявам към Джуниър, е свързан с делото.
— Наистина ли?
— Искам да науча повече за баща си. Причините за самоубийството му. Причините майка ми да не говори никога за това.
— И това е всичко? — попита той.
— Това е всичко — отвърна тя, без да е сигурна дали казва истината.
Лекси, Рекси… и Пинки
14
Следващата сутрин беше топла и лепкава, тлъсти сиви облаци бяха надвиснали над националния парк „Евърглейдс“. Сигурен знак за следобедна буря. Стив насочи стария кадилак на изток и се спусна по Макартър Козуей към брега и кантората на „Соломон и Лорд“. Гюрукът беше свален — единственото преимущество, доколкото се сещаше, от това да пътуваш сам.