Заради килими и канапета, бели като пухкавата козина на Ван Клиф и Арпъл, Кралицата отказваше да сервира червено вино. Нищо чудно, че бунтарски настроената като момиче Виктория беше привлечена към „Кианти“, „Кампари“ и коктейл „Сингапур“ с гренадин. Нищо чудно, че отчаяно беше копняла за нормална майка. Домашни курабийки, родителски срещи, може би дори и професия различна от целодневното бъхтене да се правим на кралска особа. Сега, когато вече беше голяма, на Виктория й се искаше да имат по-близки и по-топли отношения. Но майка й беше по въздушните целувки, а не по прегръдките. И как точно можеш да прегърнеш жена, която умира от страх да не си размаже грима?
— Толкова години! — мърмореше си Грифин за пореден път.
— Прости ми, Гриф — каза Айрини. — Трябваше да отговоря на писмата и обажданията ти, но след като Нелсън умря…
— Знам, знам — отдръпнаха се на една ръка разстояние, Грифин продължаваше да я държи за кръста. Изглеждаха така, сякаш се канеха да танцуват фокстрот. — Трябваше да ми позволиш да ти помогна.
— Просто не беше редно, Гриф. Имах нужда от парите, спор няма. Но…
Кралицата го остави да виси във въздуха и Виктория се опита да си спомни дните след смъртта на баща си. Майка й се беше превърнала от светска дама в отритнат от обществото парий. В кънтри клуба си шушукаха, че разточителството на Айрини Лорд е довело семейството до банкрут. Нелсън беше гледал да мине метър в бизнеса. Потънаха в движещите се пясъци на правни проблеми, данъчни проблеми, парични проблеми.
Колко от всичко това беше вярно?
Кралицата отказваше да говори на тази тема.
Чичо Гриф и майка й продължаваха да се гледат в очите. Виктория започваше да се чувства като неканен гост на романтична вечеря за двама — двама, които не познаваше чак толкова добре. Каквито и спомени да нахлуваха, оставаха си само за посветените, а тя не беше между тях.
— Толкова съжалявам за Филис! — престраши се Айрини. — Прости ми, че чаках толкова дълго, за да го кажа.
— Благодаря ти, Айрини. Тя много те ценеше.
Отдадоха се още малко на спомени преди да седнат да се наливат с шампанско и да мажат дебело хайвер, яйца и лук на тънки хрупкави парченца хляб. Айрини беше записала всичко на сметката на стаята, което значеше, че Виктория трябваше да го плати.
Разговорът замлъкна за миг и Айрини сниши гласа си до шепот:
— Не си убил онзи човек, нали, Гриф?
— Разбира се, че не съм. И Принцесата ще го докаже. Тя е забележителна, Айрини. Умна като баща си, красива като майка си.
— Надявам се, че не се е надценила.
— Майко, гледала съм дела за убийство.
— За разни отрепки сигурно — отвърна Айрини. — Но Гриф е част от семейството. Трябва да получи най-доброто.
— Не се тревожи — отвърна Грифин. — Виктория е страхотна. Съдружникът й също.
— Соломон? — Айрини сбърчи нос, който беше скъпо изваян право нагоре, като бушприт на кораб. — Предполагам, че върши работа по негов си долнопробен начин. — Отпи още една глътка от шампанското и после каза: — Как е Джуниър? Виктория ми каза, че е станал страхотен пич.
— Майко! — смъмри я Виктория. Нищо чудно, че майка й смени темата от Стив към единственото момче — добре де, мъж вече, — смятан за достатъчно добър за малкото й момиченце. О, колко обожаваше Кралицата Джуниър, или поне спомена за него! Колкото до Стив, преди няколко месеца Кралицата беше казала на Виктория, че три неща й пречат на храносмилането; суров лук, мъж в лимоненозелен рипсен спортен екип и вероятността тя да се омъжи за Стив.
— Джуниър никога не е държал да прави пари — отвърна Грифин. — Но напоследък започна да проявява интерес към бизнеса. Стяга ми юздите, казва ми, че харча прекалено много пари, поемам прекалено много рискове.
Айрини навири глава и завъртя перлената си обица между палеца и показалеца си.
— Спомням си как преди години шестимата бяхме отишли да вечеряме в сърф клуба. Джуниър трябва да е бил на десет, а Виктория на осем — хранеха се един друг в устата с малки коктейл ни вилички. И някой от нас, мисля, че беше Нелсън, каза колко хубаво ще е, ако децата ни се съберат някой ден. — Замълча, наслаждавайки се на спомена. — Мисля, че всички се надявахме на сватба между Грифин и Лорд.
— Планове… Ако има нещо, което да съм научил, то е, че надеждите на хората са играчки в ръцете на Господ.
Айрини въздъхна.
— Не знаеш, Гриф.
Виктория реши да се намеси преди разговорът да тръгне към картичките от детската градина, детските шарки или първия й менструален цикъл.
— Майко, с чичо Гриф работим по делото, така че се чудех дали ти…