Виктория посочи с върха на маратонката към тялото на змията.
— Това не е саламандър, шерифе. Това е коралова змия. Някой се опита да ме убие.
— Може и така да е, а може и да не е така — взе да разсъждава Раск.
Прекалено добродушно, за да се понрави на Виктория. Около шерифа се носеше мирис на канабис. Или Раск току-що беше заловил цял товарен кораб с марихуана, или беше изпушил една цигарка по пътя.
— Уилис, трябва да се съглася с Вик — каза Стив. — Някой е влязъл и е пуснал змията в банята.
— Вероятно е така — съгласи се Раск, — но госпожица Лорд е можела да стигне до болницата за десет минути. Има бая време, а и там са свикнали да се оправят с ухапвания от змии. Ако го е сторил някой местен, е бил наясно с това.
— Какво искате да кажете, шерифе? — попита Виктория. — Че на практика е било шега? Като гущерите в тоалетната?
— Виждали ли сте някога жена, ухапана от малък алигатор по задника? — попита Раск.
Зашеметяващ, лишен от всякаква логика довод, помисли си Виктория. Тревата беше виновна.
— Парка на остров Сток. — Раск кимна, докато си спомняше. — Жената сяда във ваната, решава да се понакисне малко, за да си изреже мазолите. Мъжът забравил да й каже, че е хванал малък алигатор сутринта. Не се знае дали е искал да го яде, или да си го гледа. На задника й имаше трийсет шева, помня го добре.
— Шерифе, някой изхвърли Стив от моста. Сега някой друг пуска отровна змия в банята ми. Има някаква връзка, не мислите ли?
— Връзка — да. Опит за убийство — не. Както казах и на Стив преди, ако някой е искал да го убие, нямало е да хвърли масло по стъклото му. И този, дето се е промъкнал в стаята ти, със сигурност е можел да те убие, ако е искал.
— Искат да ни объркат — каза Стив. Запъти се към минибара и се опита да го отвори, но Виктория беше скрила ключа, за да не може майка й да пие алкохол за нейна сметка. — Искат да объркат защитата на Грифин.
— Което означава — прекъсна го Виктория, — че същият човек се опитва да накисне и чичо Гриф.
— И най-вероятно е истинският убиец — допълни Стив.
— Не мога да коментирам — отвърна Раск. — Моята позиция трябва да е, че вашият човек е виновен.
— Вик, повече няма да спиш сама — предупреди я Стив.
— Баржата е прекалено малка — отвърна тя. — Трябва да работя някъде.
— Тогава аз ще се пренеса тук.
Не му отговори веднага.
Как да му го каже?
— Имам нужда от лично пространство, Стив.
— Добър опит, тигре — жегна го Раск.
— Тогава й осигури полицейска закрила, Уилис. Двама полицаи всяка нощ. Един в коридора, един под балкона.
— Не знам, Стиви. Бюджетът ни съвсем е орязан…
— Уилис, това е важно за мен, ясно?
— Господи, Стив!
— Баща ми също би настоял.
Изигра си коза, помисли си Виктория. Нали Уилис Раск дължеше кариерата си на Хърбърт Соломон, който го беше измъкнал преди много години?
Раск въздъхна.
— Добре, да бъде както искаш.
— Аз не искам — каза Виктория.
— Не ме е грижа — отвърна Стив.
— Чуваш ли какво ти казвам? Не искам полицейска закрила.
— Нямаш думата, сладурано.
— Как ме нарече?
— Дръж полицаите тук, Уилис — инструктира го Стив. — Прати и Националната гвардия, ако се наложи.
— Не може да командориш така — правеше се на ядосана, но дълбоко в себе си беше доволна от начина, по който Стив беше поел нещата в свои ръце. Загрижеността в гласа му. Въпреки всички съмнения, които хранеше по отношение на връзката им, в едно винаги щеше да бъде сигурна: Стив я обичаше искрено и дълбоко.
Шерифът се наведе и опъна змията по дължина.
— Дали кожата ще стигне за едни ботуши, а Стиви?
— Аз си мислех по-скоро за куфарче — отвърна Стив и клекна до него.
— Забравете и двамата — нареди Виктория. — Някой друг вече си я заплю.
Знакът на победата
29
Час по-късно шериф Раск прибра мъртвата змия в хладилна чанта и обеща да я изпрати по „Федерал Експрес“ до кожаря на Айрини веднага щом бъде премерена, фотографирана и анализирана като веществено доказателство. В девет сутринта Виктория и Стив вече пътуваха на север към Парадайз Кий.
На Стив му кипеше отвътре, разтърсваха го противоположни емоции. Облекчение, че Виктория е добре. Вина, че не беше там да я защити. Вина и за още нещо. За измамата.
Не й беше казал, че е преровил боклука на баща си. Знаеше, че нямаше да одобри; фразата „нарушаване на неприкосновеността“ веднага изникна в ума му. Така че нямаме да каже нито дума за тайнствените обаждания на баща си до Реджиналд Джоунс, административния шеф на Областния съд. Трябваше да проведе разследването сам.