След като мина достатъчно време и карантината падна, една привлекателна жена с бежов бизнес костюм се появи и помоли Стив да я последва. Минаха набързо през един коридор, натъпкан със заместник-секретари, паркирали задници пред компютрите, които правеха там каквото правеха, за да работи местната съдебна система. В края на коридора жената го остави в една заседателна зала с източно изложение. Когато влезе, пред Стив се разкри Бискайският залив с остров Фишър и Маями Бийч в далечината. Видя и два лешояда. Единият беше кацнал на перилата пред прозореца, другият беше вътре, седнал на заседателната маса.
— Пинки, какво, по дяволите, правиш тук?
— Същото, което правя от години — отвърна Любер. — Помагам на приятелите си.
Лешоядът навън разпери крила и отлетя. Стив седна на един стол.
— Къде е Реджи Джоунс?
— Забрави за него. Той няма нищо за теб. Но аз имам. — Пинки се наведе през масата. — Имам име. Чери Конклън.
— Кой е той?
— Онази вечер е бил в „Алабама Джак“, напил се е като свиня и е хвърлял стотачки.
— И какво от това?
— Споменах ли, че краката му са криви, щото не слиза от червеното харли, което бил паркирал отвън?
— Продължавай нататък.
— Разправял наляво-надясно за най-лесните десет хиляди, които бил изкарал в живота си. Да прекара някакво копеле със стар кадилак.
— Чери Конклън — промърмори под носа си Стив. Опита се да открие нещо в името, което да му навее някакъв спомен. Нищо не се получи.
— Освен ако родителите му не са били кретени, което не изключвам — допълни Любер. — Предполагам, че Чери е прякор.
— Нещо друго?
— Да. Хвалел се колко бързи били ръцете му.
— Бързи ръце? Не разбирам.
— Разправял, че ловял змии с голи ръце и ги продавал на развъдниците. Бил хванал цяло гнездо коралови змии миналата седмица в Краб Кий.
— Кучият му син! — Ако беше вярно, Конклън го беше избутал от моста и бе сложил змия в хотелската стая на Виктория. — Нещо друго? Опиши ми как изглежда?
— Трийсетинагодишен. С брада. Почернял. Защото работи навън, а не защото ходи на плаж. Не е постоянен клиент в „Алабама Джак“. По-скоро живее някъде на юг от Кийс.
— Откъде знаеш всичко това?
— Както и преди ти казах, смазвам колелата, хлапе.
— Кой е наел Конклън?
— Давам ти луната, ти искаш да ти сваля и звездите ли? Това е всичко, което знам.
Стив щеше да се обади на шериф Раск, да му даде информацията и да види какво щеше да излезе от нея.
— Пинки, защо ми казваш всичко това?
— Защото те помня като сополиво хлапе, преди да станеш сополив адвокат. И обичам стареца ти.
— Какво искаш в замяна?
— Ти как мислиш?
— Няма да оставя делото на баща ми. Ще му върна разрешителното.
Пинки въздъхна.
— Хърб смята, че си адски добър адвокат.
— Не, не смята.
— Може би не го казва. Но ти се възхищава. Проклетата ти упоритост вероятно му напомня за него самия. Проблемът е, че си прекалено вътре в това дело. Прекалено много чувства влагаш в него. — Пинки пусна една усмивка, от което бузите му се набръчкаха, а очичките му заприличаха на цепки. — Също както и в делото на Хал Грифин.
— Явно знаеш доста за човек, изгонен от всички съдилища в щата.
— Знам, че Грифин те е уволнил. И си го заслужил. Гледаш на делото през онази си работа и не виждаш по-далече от сина плейбой. Нищо не обърква така мозъчните клетки както една жена.
— Откъде знаеш? — Но тогава се сети: Имаше само един начин. — По дяволите, баща ми е говорил с теб!
— А, не закачай Хърб. Той те обича повече, отколкото заслужаваш. — Любер извади кубинска пура „Робусто“ и облиза връхчето й с розовия си език. — Какво те кара да мислиш, че този подгизнал гларус е убиец?
— Иди питай баща ми — прозвуча сърдито. Чувстваше се объркан. Баща му снасяше информация за делото Грифин, Реджи Джоунс отказваше да го види, но викаше Любер да му подхвърли кокал. Какво, по дяволите, ставаше?
— Знам теорията ти — продължи Любер. — Синът се страхува, че богатият му стар баща ще загуби семейното имане, ако Океания потъне. Това е негативен мотив. Много ще ти е трудно да убедиш съдебните заседатели. Някой без криминално досие премахва човек, за да попречи на евентуално бъдещо събитие, което може да се случи, а може и да не си случи. Прекалено неопределено. Съдебните заседатели обичат доказателства, които могат да пипнат с ръце.
— Тогава кой според теб е убил Бен Стъбс?
— Де да знаех! Проследи ли зелената пътечка, както те посъветвах?
— Опитах. Все още не се знае откъде са дошли четирийсетте хиляди в хотелската стая на Стъбс.