Джоунс и партньорът му оставиха стиковете си по средата на тясното игрище. Осемнайсетата дупка се виждаше ясно на стотина метра право напред, но зеленото островче беше отвсякъде обградено с вода. Вторият удар на Джоунс беше същинска красота, топката падна на двайсет крачки от знаменцето и не мръдна като пъдпъдък, улучен от ловец. Точният синковец явно беше кръшкал от съда, за да се упражнява. Дебелият му партньор цопна три топки във водата и изруга достатъчно високо, така че Стив успя да чуе всяка сричка от замаскираната си позиция.
Двамата играчи на голф се качиха обратно на количката си и се отправиха напред. Стив излетя от палмите след тях. Мъжете наближаваха мостчето към островчето, когато Стив наду клаксон и ги настигна.
— Какво, по дяволите… — Джоунс даде вдясно и излезе от пътеката, като се спусна право към гьола.
Стив веднага си спомни как любимият му кадилак премина перилата и заби нос на дъното на канала при Спениш Харбър. Количката за голф се плъзна странично по мократа трева и цопна в плитката вода.
— Мамка му! Мамка му! — Джоунс слезе от колата и потъна до коленете в тиня. Не изглеждаше толкова елегантен, колкото на поставените в рамка снимки по стените на кабинета му.
— Съжалявам, господин Джоунс — извини се Стив. — Но нямаше друг начин да се видя с вас.
Джоунс се добра с мъка до брега, обувките му се хлъзгаха в тинята. Спътникът му, дебелакът, шляпаше към Стив и заплашително размахваше метален стик за голф.
— Побъркано копеле! Ще ти смажа главата…
— Чакай, Джак! — Джоунс вдигна ръка да го успокои и се обърна към Стив: — Ти си синът на Хърб Соломон, нали?
— Признавам се за виновен.
— Познавам те! — дебелакът размаха стика за голф в лицето на Стив. — Ти си мошеникът, дето търчи след линейките!
— Преди да наричаш някого мошеник, искам да ти видя картата за отбелязването на резултата — изстреля Стив в отговор.
— Какво намекваш?
— Ако вземеш да претендираш за някоя от наградите, ще се обадя на ченгетата.
— Обади се де!
— Господин Соломон — прекъсна ги Джоунс, — запознайте се с началника на полицията Джак Макалистър.
В края на краищата шефът на полицията и шефът на съда се оказаха доста благоразположени, щом им предложи да им купи нови обувки. След като Джоунс успя на втория път да вкара топката, а шерифът си написа пет, вместо девет удара, без да броим наказателните точки, Стив седна в бара при деветнайсета дупка заедно с шефа на съда.
— Баща ти беше мой учител — заяви Джоунс.
— Винаги се е държал страхотно с децата на другите — отвърна Стив.
Пиеха бира и дъвчеха сандвичи. И обядът беше от Стив. Доволен беше, че нямаше да им плаща поне таксите за клуба.
— Ходех в общински колеж на половин ден, когато започнах да работя като секретар при баща ти. Съдията ме накара да си взема бакалавърската степен и после ми помогна да изкарам щатска стипендия за магистърската. Държавна администрация. Все ми повтаряше, че мога да стана каквото си поискам, стига да положа нужните усилия.
— Странно, на мен пък винаги ми е казвал, че няма да стана и наполовина толкова добър, колкото него.
Джоунс се разсмя.
— Половин Хърб Соломон пак значи адски добър адвокат.
Когато приключиха с общите приказки, Стив каза:
— Трябва да разбера в какво е бил въвлечен баща ми, когато Пинки Любер е бил главен прокурор на углавни престъпления.
— Съдия Соломон беше въвлечен във въздаването на правосъдие.
— Не сме ли всички там?
— Ще ти кажа едно: ако продължиш да драпаш за разрешителното на Хърб, ще отвориш буркан с червеи. Откажи се.
— Не и докато не разбера какво има в буркана.
Джоунс пийна глътка бира и погледна през прозореца към другите играчи, които привършваха.
— Спомняш ли си в началото на осемдесетте как кубинците бягаха към Флорида с лодки и салове?
— Бил съм още дете. Но си спомням филма с Пачино „Белязаният“.
— Ами филмът не е далеч от истината. Кокаинови каубои. Бидонвили под магистралите, пълни с лудите и престъпниците на Кастро. Стрелба с автомат в търговски комплекс „Дейдланд“. По брой убийства сме на първо място в страната. Туризмът запада. Бизнесът си отива.
— Какво общо има това с моя старец?