Свари си спагети, хапна ги с кетчуп, спомни си тиганиците от сутринта, позасмя се.
Филмите бяха прекъсвани на равни интервали от новини: пук, пук, пук. Като че ли отначало разтрошаваха вечния лед, а после забиваха колове в почвата. Вероятно строяха нещо.
По време на новините също имаше прекъсвания. Всички водещи имаха много притеснени физиономии: светът се разпадаше на парчета. Само Родината някак все още стоеше. Показваха чиновници, които обясняваха как. Чиновниците изпъстряха речта си с жаргонни думи, за да се приближат повече до зрителя. След това излъчиха откъс от обръщението на президента — той заплашваше клеветниците на Русия. От кратката реч Иля разпозна много думи, които за пръв път бе чул в затвора.
По-късно вечерта започнаха токшоутата. На кръгли арени се караха мутри в костюми, обикаляха се един друг като гладиатори, веднъж дори се стигна до официално сбиване: някакъв злобен тип удари с глава в лицето фирмаджията франкмасон и му разкървави носа. Авторитетни блатни се надвикваха, замерваха се с флаери. Винаги побеждаваха козлите активисти, а демократите отвръщаха „не сте прави“ и под съпровода на освиркванията ги изпращаха у дома да си бършат кървавите сополи. От всичко това Иля си направи извода, че целият скандал е замислен от администрацията, за да изправи косите на всички, които отхвърлят затворническите порядки. Е, какво, напълно разбираемо.
Съвсем оглупял от говорещия сандък, докаран почти до ръба и раздразнен от последното шоу, Иля включи телефона директно в кухнята и сам написа на Магомед, вече съвсем нагло: „Не се бой, няма да има номера“.
Отговорът на което пристигна веднага:
„Че аз не се страхувам! — четири смеещи се жълти кръгчета. — По-добре ти самият се страхувай!“
Иля също му изпрати усмивчици, за да мине всичко като шега. Почака още — дали ще продължи разговорът? Дали натисна правилния бутон на абрека? Закле се повече да не му пише — ще се усети, че Хазин нервничи, и самият той ще се изнерви.
От срещата с Магомед не се страхуваше: ще вземе със себе си пистолета, ако го заплашат — ще го извади и ще им го покаже. Трябва да проработи.
Хайде, де, давай! Още колко можеш да топаш топката?! Телефонът сякаш запуши.
„Добре! — най-накрая му цъкна Магомед. — Все пак се знаем. Ще получиш парите в четвъртък. Ще се срещнем с твоя човек и ще му ги дадем. Стоката в четвъртък ли ще получа?“
„Да! — му изкрещя радостно Иля. — Когато пристигнат парите, хората ще дадат стоката.“
„Утре ще ти кажа къде точно“ — кимна сухо Магомед.
— Където и да е! — Иля скочи от кухненския стол, подрипна, опря пръсти в ниския таван. — Където и да е, гадино!
Отвори прозореца, пое си свеж въздух, изкрещя към Лобня:
— Аааааауууууууу!
Измъкна водката от фризера, загълта я директно от шишето, тя го смръзна, после го разпали. Чукна се с телевизионната кукла в син костюм, целуна я по носа.
— За любовта!
В този миг телефонът пак се обади: прозвънтя като чаена лъжичка, с която разбъркват сироп против висока температура за малко дете в чаша със сладко. Звънко и тъжно.
От Нина.
— Петя, при теб всичко ли е наред? Цял ден телефонът ти е изключен, неспокойно ми е нещо — написа тя.
— Всичко е отлично! — отрапортува той, без да се замисля.
— Наистина ли? — попита тя. — А кога ще приключи твоето внедряване?
— Съвсем скоро — каза й Иля сладката лъжа с горчивина.
— Притеснявам се за теб. Не съм се страхувала така от онзи път, когато се замеси с онези брадатите, помниш ли?
С кои? Част от радостта му се изпари. Не върви да я попиташ. Можеше да се досети приблизително за кого и за какво говори. Но сега не му се задълбаваше в сериозности.
— Онези с расата и кръстовете? Помня, корави момчета — с последните остатъци от смях й написа той.
— Ама и ти си един! Наистина ли?
— Те всъщност излязоха от нашия бизнес, техният потръгна добре, добри парички изкарват — продължи той.
— Фсссс — по котешки изсъска Нина и залепи скобка: едва-едва се усмихна.
Иля също се усмихна — с половин уста, като ударен от инсулт; вместо онзи Петя, който сякаш беше жив. Той беше длъжен да пуска шегички на приятелката си, за да не се страхува тя.
— А аз днес си легнах по-рано и изобщо не можах да заспя. Съвсем се измъчих тук. Не може ли поне мъничко да поговорим? На глас?