Другата половина сякаш беше на онзи Петя, който не можеше да мърда устните си. Но Нина нямаше как да я различи — тя не беше осветена.
— Двамата с Мухтар бдим тук на границата. Ако започна да се лигавя на глас и да се хиля, наркодилърите ще тръгнат по друга пътечка — написа Иля.
— А ти все едно си с Мухтар — отвърна тя.
И изпрати три емотикона: полицай, куче, сърце.
— Ами ако той приеме всичко на сериозно и се влюби? — с половин усмивка попита Иля.
— Тогава ще му се наложи да си има работа с мен! — Нина прилепи две емоджита: двама борци, единия с червено трико, другия със синьо, готови да влязат в схватка.
Иля се позасмя.
После го прободе.
Прободе го, защото се смееше с нея вместо Петя.
— Добре, слушай… — написа й той. — Сега не е много удобно.
— Почакай, почакай! — побърза да го прекъсне тя. — Имам един важен въпрос!
— Какъв?
Не му отговори веднага — а после изведнъж пристигна снимка. Иля натисна по размитите контури, за да я зареди — и ослепя. Това бяха гърдите на Нина. Голи. Неприкрити с нищо: само отдолу ги поддържаха тънки пръсти, макар че дори да не стърчаха, а почти да се бяха долепили до земята, пак щяха да имат съвършена форма. Зърната й — кафеникави, прибрани навътре от бъдещия му поглед — го привличаха като епицентър на ураган.
Снимката беше изрязана до устните. И шията й, гола и нежна, и ключиците с вдлъбнатините, и тъмносивата татуировка на мястото на кръстчето — всичко беше тук.
Иля стисна телефона. В живота си не можеше да си представи нещо по-красиво.
— Само ми се струва или гърдите ми са станали по-големи?))) — изпрати му след минутка въпрос с три усмихнати скобки, като първо му остави време да им се налюбува.
— Идеални са станали — едва успя да напише той.
— Така, чакай, а какви бяха?! — този път смях до сълзи.
— Нин! Трябва да работя!
— Ой. Толкова ме възбужда, когато говориш делово! Може би следващия път трябва да се престориш, че все едно пишеш отчет?
— Пффф — подразни я той.
— Адски ми се прави секс! — внезапно заяви Нина. — Четох, че при бременните колкото повече напредва, толкова повече им се иска. Но това е безсмислено?
Иля стана от стола, погледна отражението си в прозореца, почука по масата, като си мислеше, че все пак тя е същинска опасна зараза. И в този миг забеляза: стрелката на телефона светеше. Значи преди не е светела? А сега защо? Трябваше да се сбогува.
— Повече не мога, край! Утре ще си пишем!
— Секунда още! Наистина е важно! — примоли се Нина.
— Само бързо, че ей сега ще ме разсекретят! — предаде се той. Наложи се да чака още минутка. И отново пристигна размазана телесна снимка. Иля покорно я отвори, убеден, че тя отново ще го изкуши.
Беше коремът й.
Загорял: от пъпчето стърчи сребриста обеца щанга. Струваше му се абсолютно плосък.
— Поздрав за теб.
Тази глупост съвсем го извади от равновесие. Не знаеше как да отговори правилно на това. И на него поздрав? На нея? От кого? От татко?
Спомни си подбелените очи на Петя в светлината на фенерчето, спомни си замръзналия кладенец, тежестта на тялото му, хидравличната сила на замръзналите ръце. Спомни си още как Петя се опитваше с почервенелите си пръсти безуспешно да набере кода в телефона — веднъж, втори път — като така помогна на Иля да го види и хубавичко да го запомни. На кого искаше да позвъни? Може би на Нина?
— Добре, извинявай, разбирам, че това са женски глупости! — разкая се тя. — Нали знаеш, че на бременните и мозъкът им атрофира. Направо усещам как процесът се развива. Хайде, кураж!
— Ок)).
— А ще ме пуснеш ли обратно в апартамента ти? Ако не, мога и тук да изкарам. Просто ми домъчня за твоя прът за стриптийз!
— Нин, наистина трябва да вървя.
— Добре, добре. Край! Лека нощ!
— Лека).
И едва сега, когато на самия него започна да му просветва, той се усети и за другото: кой ще изпълнява вместо него всички тези обещания, които толкова щедро дава на Нина? Кой ще ги изпълнява вместо Петя?
Спаси ли я той? От какво? От онова, което не е по християнски?
Никакъв отговор. Дори ехото мълчи: апартаментът е твърде малък за ехо и е претъпкан с вехтории.
Как е било по-добре? Как би било по-добре?
Та тя нали ще разбере, скоро ще разбере, че той е мъртъв, че е убит. Ще го намерят в колектора и дори да не отиде на разпознаване, тогава какво?! На погребението ще отиде. Защо се спусна вчера в кладенеца при Хазин? Как сега отново да повярва, че Хазин — това е той?!
Иля изтича в коридора.
Майчината му спалня все още беше заключена — Иля не се беше приближавал до нея, откакто вратата се беше хлопнала и той се беше порязал.