После се върна и изтри всичко след „нервничите“. Не беше типично за този човек.
Искаше му се и неговата майка да се бе отнасяла така с него. Да му беше вярвала безусловно. Искаше му се да може това писмо да го напише до нея и да получи отговор. Но дотам писма не можеха да се пращат, само оттам.
„Скоро всичко ще приключи, мамо. На мен също ми се иска да поговоря по човешки с теб. Голямо щастие е човек да има родители, знаеш. Когато има кого да попиташ: правя ли всичко правилно? Когато някой те приема, каквото и да си натворил. И когато някой ти се кара, ако си направил издънка. Когато можеш поне за минутка отново да се почувстваш малък. Това може да стане само с родителите. Това се оказва голяма работа.“
Върна се и изтри всичко след „нервничите“.
„Но това няма значение. Важното е какво следва. Разказах на баща ми всичко за Нина. Непрекъснато си мисля за твоите думи, че в корема й расте моето дете. Не знам защо ми се струва, че ще бъде момче.
Вчера написах на баща ми, че той ще отговаря за внука си. Мислиш ли, че ще успее? Ако прилича на мен, сигурно ще успее. А как? Казваш, че се тормози, задето ме е пратил по своя път. Не му се сърдя за това. Ако този живот не ми харесваше, отдавна да съм го зарязал. Помниш ли как като малък си слагах фуражката му? Тъкмо по мярка ми беше. Ама какво знаем ние, децата. А някои неща сигурно започваш да ги разбираш едва като остарееш.
Та за какво ти пиша всичко това.
Ако имам момче, той не е длъжен да продължи династията, как смяташ? Може да порасне всякакъв. И дядо му може да му помогне в това. А ти още повече. Но преди всички ще бъде майка му. Нина.
И ако сега, след като разбрахте за детето, вие не се помирите веднага с нея, не се запознаете с нея нормално, по човешки, може да се получи така, че то няма да бъде ваше. Няма да се лигавя с теб, още по-малко с баща ми: той се отнесе много несправедливо към нея. Аз се разкаях за стореното от мен, той също трябва да го направи. Иначе няма да има мир. И трябва да го направи сега, веднага, после може вече да е късно. Детето променя всичко. Детето оправдава всичко. Чуваш ли ме?
Веднага.“
Маркира с курсора всичко, което започваше след „нервничите“, за да го изтрие — и вместо да го унищожи, в надпревара със себе си натисна „Изпращане“.
От батерията оставаха двайсет процента.
Зарядното беше калпаво — всичко, което Петя беше успял да получи от него, изхаби за изпращането на писмото до майката. Помоли да му досипят гореща вода в чая: стана още по-разреден.
Това писмо няма да ги успокои. Ще ги забави малко, но бащата така или иначе ще се свърже с Денис Сергеевич. И тогава Иля ще се окаже обкръжен. Дано да успее да научи от Магомед часа и мястото за утрешната среща.
Повъртя телефона в ръцете си. Стрелката светеше. Нима няма никакъв начин да изключи проклетата геолокация?
Влезе в настройките, започна да рови.
Намери го! За да работи геолокацията, беше нужна програмата „Московски паркинги“. Лиши гадината от всякакви права. После откри, че може изобщо да изключи функцията.
Спря я.
Въздъхна: сякаш се беше изцелил от някаква ужасна болест. Поседя в празнотата. Остави Петя да си почине.
Отново включи телефона — и стрелката се появи отново като язва.
Нелечима.
Повече не биваше да седи, трябва като акулите да се движи непрекъснато по-нататък, иначе ще се задуши.
Приспа телефона, допи безцветната студена течност и тръгна, озъртайки се.
Обядва в „Макдак“; това му беше и вечерята. Взе си три чийзбургера по петдесет рубли. Беше нереално вкусно. И засищащо: сякаш бяха напълнили корема му с монтажна пяна.
До срещата съвсем се изтощи, дори започна да забравя, че не е била предназначена за него.
Отиде по-рано, за да отрепетира увереността си пред охраната: не, никой не ме чака, дораснах да се храня при вас. Пуснаха го как да е, а той нагло си поиска такова място, от което да може да се вижда входът.
Включи издъхващия телефон — за мен вода, за теб заряд. С последните пари гуляем.
Хубаво беше да поседи на стол. Протегна крака — изморени от напразното обикаляне от магазините и пулсиращи. В магазините поне беше топло, а на улицата можеш да се вкочаниш.
Не откъсваше поглед от вратата. Дори не докосна водата.