Трябва да се сбогува с Петя. Да се отърве от телефона. Още сега. И без него не остава много.
Рано сутринта във ФМС — с надеждата, че никой не е звънил с въпроси на майка му, че всичко е минало по план. После, с паспорта, в хотел „Президент“. Оттам с парите в моргата. От моргата на самолета. Утре вечер Иля няма го има тук. Та-та-та! Днес е последната нощ. Да танцува!
Върна се обратно, вече беше сам на дансинга. Никой не му и трябваше.
Взираше се в стробоскопа.
Време е да се отърве от телефона. Да свали нашийника, да свали кръста. Най-важното вече е казано и чуто.
Просто да го изхвърли? Да го метне в реката?
Тогава със сигурност ще разберат — и то бързо — че е писал самозванец. И вместо мира, който се бе опитал от името на Петя да сключи с тях, вместо покой щеше да има безкрайна тъга, а за всички тях — ужас и никога незатваряща се рана.
А може да отиде сега на Трехгорка — и да върне телефона на Петя.
Сега, сякаш са го убили тази нощ. В студа сигурно не се е променил много. Иля не е експерт. Може да мине за истина. Може ли? Трябва да опита. За да бъдат приети Петините извинения, да бъде зачетено разкаянието; за да може любовта му да ехти във въздуха още поне някоя друга година.
Не бива да отнема на Петя и тази седмица.
Но ако утре нещо се провали? Как ще я кара без телефон, без връзка? Как ще се чуе с Портиера, ако закъснява?
Все някак. Това тук е по-важно.
Довърши танца.
И си тръгна.
Написа на бащата, че му прощава за всичко и моли за прошка — искрено, защото вече разбираше за какво се извинява. На майката просто благодари за любовта, за това, че не го беше изоставила, че бе търпяла и прощавала. На Нина — че вечно ще му липсва и да прости и винаги да прощава на родителите му, защото те остаряват, вехнат и се разпадат, но ако тя им отнеме внука, от Петя няма да им остане абсолютно нищо. Всеки трябва да остави прощално писмо: и докато крачеше в мъглата, Иля вече беше съставил наум всичките.
А когато се добра през тухления лабиринт до капака и натисна бутона на телефона, за да запише буквите, той разбра: нищо на никого няма да изпрати. Телефонът примигна за един последен път и окончателно умря.
Намери същия лост, напъна се — едва успя да помръдне капака, като гранитна плоча беше. Започна да изтрива отпечатъците от телефона. Дъхна на стъклото, изтри с ръкав изпотеното. Не биваше да остава нищо от Иля.
И в този момент зад гърба му се чу говор, стъпки — приближаваше компания от пияни хора. Идваха от баровете — може би от „Хулиган“.
И с всяка крачка се приближаваха право към него. Към него! И се появиха. Секундата му стигна само да хвърли айфона долу.
Но не и да върне обратно капака.
17
Утрото на новия ден настъпи неохотно, улиците бяха затиснати от мъгла, слънцето се разтвори в нея като шипяща таблетка. Сякаш бог се беше тръшнал с грип и днес просто не можеше да се насили да нарисува света както трябва. Ръмеше.
Нямаше представа какво бяха успели да видят пияните на Трехгорка и какво не. Отдалечи се от капака с гръб към тях, не се обърна на подвикванията. Нямаше откъде да разбере новините: телефонът вече беше у Петя. Самотно му беше без този черен апендикс: отекващо в душата, празно в джоба.
Иля чакаше на „Новослободска“ още преди да са отворили, втори в негласно определената опашка. Охраната на входа на ФМС си беше пуснала радио; все още не приемаха посетители, Иля се притисна към стъклото, за да може по треперенето му да отгатне дали са намерили Хазин, има ли заподозрени.
Водещите говореха за Тръмп — тук охранителят позасили, но после, когато като че ли започнаха да говорят за Трехгорната манифактура, му доскуча и го намали.
Накрая отвориха, Иля се шмугна в тоалетната: да провери как изглежда. От огледалото го гледаше същият човек, когото бяха пуснали от ШИЗО: със зеленикав цвят на кожата и смачкан. Зализа косата си с вода, опита се да се усмихне. По-добре да не го прави.
Докато се любуваше на себе си, в чакалнята вече се бе напълнило с народ. Ведомството беше ремонтирано и беше придобило някак по-човешки вид: кабинетите за връчване на паспорти направени от стъкло, машина дава билетчета с номера. В прозрачните кабинки викаха по фамилии онези, на които всичко беше готово.
А Иля все не го викаха: нима майка му беше пропуснала позвъняването? Намерили са го в търсачката? Или службата за безопасност е хванала Наталия Георгиевна за ръчичката?