— Искаш ли да те откарам? — предложи чевръстият. — С кола ли си?
— С такси — отвърна Иля.
— Как возиш такива пари с такси, дай да те откараме, брат! — усмихна се чевръстият.
— Имам инструкции — упорито тръсна глава Иля.
Хората, които гледаха плазмата, не се обръщаха. „Монако“ играеше с „Пари Сен Жермен“.
— Инструкции, дрън-дрън! Добре, кажи му, че ако до уговорения час няма стока, ще му изчукаме кокошчицата. Ако до довечера няма — него самия ще изчукаме. Ако това не го научи на нищо.
— Какво? — попита Иля. — Каква кокошчица?
Чевръстият се усмихна. Магомед се почеса по веждата.
— Иса, къде ми препрати снимката, покажи на момчето.
Онзи се порови в телефона си, отвори снимка: едно момиче влиза във вход на пететажен блок. С палто платно, шапка, шал.
Нина.
— Това е неговата. Нашите партньори намериха адреса й, работата, всичко. Да се хваща да я спасява. Така му кажи — до три часа стоката да бъде тук. Нейното тате не е генерал, да го духа. Така че бързай, ясно? И му кажи да си включи телефона.
— Ще кажа.
— Какво са парите, брат? Боклук. Взимай, не ми е жал, още имам! — засмя се Магомед. — Но животът се дава само веднъж на човек, нали знаеш? Пушкин го е казал.
Обърна му гръб и се задълбочи във футбола.
— Ща заведа — избоботи в ухото на Иля синият борец с брадата.
В асансьора непрекъснато гледаше Иля в очите. Търсеше нещо там. Но за седем години Иля се беше научил да превръща очите си в мътно стъкло.
Борецът го отведе до изхода, обърна се и тръгна с поклащане назад.
Прави каквото щеш с тия пари, Иля.
Червената торбичка подскачаше на ръката му като найлонка с гуменки, нищо не тежеше.
Иля си помисли: ако се пробие и на тротоара се изсипят петдесет хиляди евро, няма да усети. Уви торбичката около парите, пъхна ги под якето, изду го. Огледа се — вървят ли брадатите след него? Вървят ли коли? Като че ли не. Дотича до метрото; пак се огледа. Скочи в един празен вагон: тук със сигурност щеше да ги забележи — ама нямаше. Просто го бяха пуснали, бяха го натъпкали с пари за цял живот и му бяха казали: върви.
Сега накъде?
Да смени? Да купи билети? Да лети? Да ги сложи в банка?
От какво да се страхува? Сега е невидим и свободен. Тези пари са негови по право, тези двеста и петдесет хиляди от главната каса му ги бяха дали, бяха пресметнали евровия еквивалент на седем години младост. Ето паспорта, ето парите, ето бъдещето, духвай. Ще се усетят, разбира се — и тези абреци, които изобщо не са бандити, и ченгетата, които изобщо не са ченгета, но вече ще бъде късно — ще закъснеят с два-три дни, а за това време той вече ще се е изпарил с новата си фамилия; ще полети — даже по бяла тениска със златна щампа и с шапка олд скул — над океана към град Меделин, ще се изгуби там и там ще гледа сериал от петдесет сезона, докато не разбере как завършва всичко. Само една разлика имаше със съня: Нина няма да е с него.
Включи телефона, Петя. Няма връзка.
Няма връзка с Петя, няма връзка с Нина, с родителите: от всичко се отрече, докато замиташе следите си. Не може да предупреди никого за нищо. Вчерашният добър план — да върне телефона на Хазин — днес се оказа лош.
Ама отлитай за Меделин, господи, отлитай да живееш! Майната им на всичките! Какво, ти прости на татенцето му, който облече сина си във власт, обучи го да се отнася към хората като към говна? Защото — какво?! Защото пие валокординче?!
Какво, нима честно, искрено прости на Хазин за своите седем години? А?
А?! Нали те плямпаха за хищниците, за това, че всички в тоя свят се ядат един друг! Само че не ги устройва, когато не могат да хванат някого, когато не могат да отворят челюстите си достатъчно, когато в гърлото им нещо се е затъкнало! Ама хак ви е, на ви нещо, с което ще видите зор: брадати хора, на които не им пука за милиционерските генерали! На ви, опитайте да ги преглътнете, без да ви преседнат!
А?! Та това са вашите правила, и играта е ваша, нека сега те с вас така, както вие с нас, нима не е справедливо?! Това ще ви е наказанието, това е разплатата — аз я търсех в Соликамск, на господ ви наковладих и той ето: прати ви беззаконници. Щом не може по закон, то поне по убеждение!
Само че по тази шибана хранителна верига те първо ще похарчат Нина, беззъбата и меката, и чак след това ще тръгнат да търсят Хазин. Но тук проблемът е твой, Хазин, защото се оказва, че ти вече си мътил водата на тия брадатите, лъгал си ги, ти се прикриваш зад своята бременна мацка, не аз!
Ама какви сте ми на мене вие? Чужди хора!
Аз си нямам свои освен мен самия. Горете в ада всички!