Просто снимки. Просто текст.
Спа като пребит. Дори да беше имало там някакви сънища, Иля просто ги пропусна.
После внезапно скочи.
Някъде наблизо нещо пронизително врещеше. Зад стената. Зад стената, но в неговия апартамент. Домофонът?! Ченгетата го бяха намерили!
Изскочи гол в коридора, съжали, че беше скрил пистолета в кухнята — но не, не звънеше домофонът. Звънеше в мамината стая.
Стационарният телефон. Някой търсеше майка му на домашния номер. С никого няма да разговаря сега. Кой звъни? От училище? Приятелка? Няма сили да обяснява какво се е случило с нея, какво става с него, какво ще бъде по-нататък. Затвори се в тоалетната, но телефонът се чуваше и там, беше досаден, звънеше непрекъснато.
Оттам, от спалнята го безпокояха. Там нещо не беше наред. Звъняха непрекъснато, сякаш не звънеше човек, а автомат, който разполага с безкрайно много време, защото не може да умре. Може и наистина да е робот — за да напомни, че са закъснели с плащането на тока?
Предаде се.
Отвори стаята, вдигна слушалката.
— Ало.
— Иля Лвович?
Гласът беше женски: не младежки, дълбок — абсолютно жив.
Зададе въпрос и чакаше отговор.
— Кой се обажда? — попита хрипливо Иля.
— Позволете ми да изразя съболезнованията си за загубата ви, Иля Лвович — изрече гласът. — Не мога да си представя каква болка е това. Да изгубите любимата си майка в разцвета на силите й.
— Кой… Откъде знаете? Кой се обажда?!
— Казвам се Анна Виталиевна, представлявам бюро за погребални услуги „Мособряд“. Извинете, че ви безпокоя в неделя. Едва успях да се свържа с вас! Вчера от сутринта до вечерта все беше заето.
— Нищо не ми трябва.
— Вече сте използвали услугите на друга агенция?
— Какво? Не…
— В такъв случай бих искала да ви разкажа какво можем да ви предложим. Готови сме да се заемем с всичко необходимо.
— Сега не искам нищо да ми предлагате! — Кръвта на Иля се качи в главата му.
— Разбирам чувствата ви — каза жената. — И ужасно съжалявам, че ви се обаждам в този толкова труден момент в живота ви. Но вече минаха четири денонощия, откакто почина Тамара Павловна, а вие все още не сте я прибрали от моргата. Това просто не е по християнски някак… Погребението трябва да се направи на третото денонощие. Все пак това е майка ви.
Иля свали слушалката от ухото си и я погледна зверски. Слушалката продължаваше да жужи с глас на комар. Накрая се успокои и произнесе със задавен глас:
— Колко… Колко ще струва всичко?
— Може би ще ви бъде по-удобно, ако ви посети наш агент и обсъди всичко с вас на място, Иля Лвович?
— Не. Просто кажете колко.
— Базовият вариант ще ви струва деветнайсет хиляди и петстотин рубли. Той включва напълно оборудван ковчег, венец с диаметър седемдесет сантиметра, транспортиране на тялото на покойницата до мястото на погребението, както и удобен специализиран микробус „Газела“, който ще откара вас и близките ви от моргата до гробището. В микробуса има десет седалки. Ковчегът е скромен, но достоен. Плюс дървен кръст на прът. Но с ваше позволение бих ви препоръчала вариант „Стандарт“. Там и венецът е по-голям, и подплатата в ковчега е копринена, и „Газелата“ ще ви откара у дома след гробищата. Двайсет и четири хиляди и петстотин рубли, разликата не е голяма. Вие всъщност обмисляли ли сте дали ще е погребение, или кремация?
— Не кремация — каза Иля.
— А местенце на гробището намерихте ли вече? Защото можем да ви помогнем да подберете правилното — недалеч от входа, в сенките на дърветата. Сега ще ви е трудно самостоятелно да намерите, още повече за толкова кратко време. Хората изкупуват всичко прилично няколко години по-рано — доверително му съобщи жената. — А нашата агенция си има собствени резерви. Ако искате, можем още днес да отидем, сама ще ви покажа всичко.
— Не. Оставете ми номера си. Аз ще ви се обадя.
— Разбира се! — Анна Виталиевна му го издиктува; Иля запамети цифрите в Петиния телефон. — И просто искам още да ви кажа, че сигурно ще ви звънят и от други агенции, имайте предвид, че нашата държи водещата позиция на пазара за ритуални услуги. И ако се решите още днес, посещението с агента няма да ви струва абсолютно…
Той затвори телефона. После опипа с ръка кабела, намери мястото, където влизаше в стената, и го изтръгна.
Седна на леглото.
Не по християнски.
Гадина.
Мислеше си — ще затвори вратата на майчината стая и ще зазида там всичко, с което не може да се справи. Мислеше си, че майка му ще потърпи там, вътре, докато не измисли как да разреши всичко. Докато събере смелост да се види с нея. Но на нея не й се седеше там. Напомняше за себе си. Изискваше вниманието му.