— Може би борш?
— Какво, веднага ли?
— Защо да отлагаме за утре онова, което може да се свърши днес? Хайде да се видим в три в „Пробка“?
— Хайде! Само че ще закъснея с един час!
Продължението следваше чак след седмица, когато бяха свършили празниците. На седемнайсети януари Нина му беше писала първа:
— Пьотър! Надявам се, че не си от онези, които бързо се предават! Котката ми наистина раждаше, абсолютно безизходно положение! — сконфузена емотка с ококорени очи.
— Руснаците не се предават. Поздрав на котката. Как я кара?
— Маха ти с лапичка. Моли да провериш в твоята правителствена агенция дали може да разчита на майчинство! — и карикатурни торбички с долари.
— Настоявам за снимка на котката заедно със стопанката.
— Ами тя сега не е във форма. Въргаля се в леглото абсолютно неглиже. За котката говоря.
— Още повече!
— Добре, почакай.
Следваше картинка от анимационното филмче „Том и Джери“: мишката със спална шапчица и сърдитият котак лежат в едно легло.
Петя не отговори нищо, но наистина не се предаде. Изчака още една седмица — поохладня — и на двайсет и трети януари отново тръгна на щурм.
— Привет! Искам да те поканя на кино. Днес свободна ли си?
— Днес ми е международният ден на жената. Пристигна една приятелка от Минск! — и последва картинка: две момичета с панделки и трика танцуват заедно.
— А утре какъв ден ти е?
— Събота. А на теб?
— Да отидем утре тогава? На „Американски обир“.
— В никакъв случай! — Шепнешком подсказва: „Съгласна съм на „Бърдмен“.
— Добре… Има прожекция от 19:30 в „Октябър“.
— Хайде да се разберем така: отиваме в „Пионер“ от осем да го гледаме на английски, като билетите и пуканките са от мен! — емотка с пуканки.
— На английски???
— Готова съм да ти превеждам на уше.
— Ок. Тогава ще мина да те взема утре в седем, ако нищо не се промени.
— А ти обичаш да планираш, нали?
Значи след киното се беше случило, пресметна Иля. Как се получава при хората? После са отишли на вечеря, прозвънтели пълните с вино чаши, после — бар, клуб, кръговрат — като че ли втора среща, а после и трета… В неделя по обяд махмурлията Петя написа на Нина:
— Благодаря за вечерта… И за нощта…
— Благодаря за сина… И за дъщерята… Михаил Сергеевич, мошенико! Защо от този номер? — смееше се Нина.
— Стига вече. Просто исках да кажа, че беше яко.
— Съгласна! Сори. — Емотката се зъбеше: глуповато извинение.
— Най-накрая да се съгласиш за нещо с мен!
— Е, поне съм готова на диалог. Продължавай да ме убеждаваш!
— Имаш ли планове за днес?
— Честно казано, имах. Но ако трябва да съм съвсем откровена, не са чак толкова интересни.
— Тогава си резервирам „Живаго“!
— Коварен съблазнител! Любимата ми книга! Край, отивам да се гримирам.
— Ама каква книга? Шегувам се.
После се оттече: уговаряха се за срещи, Нина му изпращаше вече истински свои снимки — бяло бельо, черно бельо, червено — казваха си кога ще дойдат навреме и кога ще закъснеят. А на трети март вече го повика без прелюдия:
— Център до Юстас. Днес съседката нощува при годеника си. Това е намек. Повтарям, това е намек.
— Какво да нося?
— От теб бутилка вино и добро настроение, от мен въздушна салатка и вълшебна атмосфера.
— Значи ще донеса и пица — и Петя, обучен в нейния стил на писане, намери пиктограма на триъгълни парчета пица и й я прати.
— Ненаситник!
Към април отношенията им бяха започнали да задълбават. На девети Петя още през деня попита:
— Нин, свали новите серии на „Breaking Bad“, плийз!
— Така, така, а ВДНХ? Нали щяхме да ходим на кънки?
— Сама ме запали по тоя сериал, сама се оправяй. Аз се съпротивлявах!
— Съпротивата е безсмислена! Знаех си, че ще се зарибиш. В интерес на истината първо смятах да предложа „Следствието се води от експерти“… — Нина вмъкна в съобщението жълтичкия детектив от колекцията телефонни емотикони.
— А той много сезони ли има? Нали знаеш, че трябва да си планирам живота!
— Ами пет или шест. Но нищо, нали и „Наркос“ излиза, също по твоята тема. Така че с тези темпове до края на годината ще ни стигне.
— Като стана дума за моята тема. За теб да взема ли?
— Взимай, изкусителю! Ще гледаме на 5D.
Значи до април вече беше успял да я докосне, съблазни, покори. Но може би тя самата си го е търсела? Може би не е била чак толкова невинна?
А в края на месеца Петя за пръв път започна да премълчава, да скрива нещо от нея.