— Остави ме на мира! — изкрещя в отговор той.
— А може и наистина да си се старал. Докато си ме обичал. А после си престанал. И се оттече.
— Върви по дяволите, ясно ли е?
— С хората не може да се отнасяш като с боклуци, Петя. Хората са живи. Някой досега казвал ли ти го е? Мама, татко?
— Майната ти!!!
После мълчание — цяла седмица. Може би Нина го напускаше. Докато изоставеният Хазин вероятно не откриваше, че не може съвсем без нея.
— Нин, спиш ли? Спиш? Поговори с мен. Моля те. Нуждая се от теб.
— Трябва да отивам в университета.
— Прости ми. Не знам защо правя всичко това. Домъчня ми.
— Ами нека някой друг те утеши. Има кой. Някаква си Албина.
— В телефона ми ли си ровила? Супер!
— Албина ти е ровила в телефона. Поне да си беше изключил известията.
— Нин, това е от работа, секретарката на началника. Наистина.
— Важното е началникът да не възразява. На мен вече ми писна. Лека нощ.
— Нин!!! Включи си телефона!!!
Коя беше тази Албина? Иля написа в търсачката името й, после опита с „Аля“ — и я намери. Имаше история, да: със смугла брюнетка със сини очи. Тя също пращаше на Петя снимки по бельо и със зовящи вишневи устни и прикрити с два пръста налети гърди.
Там, където при Нина имаше ръбове, Албина беше закръглена; където при Нина всичко беше умерено, при Аля беше в изобилие. В синя униформа тя, синеока, загоряла, представляваше същинско изкушение. Гръдната обиколка беше голяма, налагаше се да разкопчава горните копчета.
Със своите плавни линии, с изобилието си, със сенките и контрастите тя, естествено, изкушаваше. При вида й на Иля му секваше дъхът; но Аля винаги пишеше едно и също, изразяваше се първично: „Искам да те галя с устни“, „Чакам те в мен“, „Горя“. И пишеше с правописни грешки. Албина беше ефектна, но беше и глупачка.
Албина живееше в Петя през май и през април и го беше хванала само няколко дни след изписването от болницата. Нина се грижеше за него, Албина го примамваше. Но с нея беше започнало още по-рано, тя се припокриваше с някакви отсъствия на Петя, командировки, заседания, както обясняваше той по свой начин. Но и тя не можеше да оправдае всички изчезвания, може би имаше още някого.
И Нина го подозираше. Едва тогава ли беше започнала? Или още отпреди, при някое от неговите изчезвания? Когато на морето му беше говорила за измените — себе си ли бе имала предвид, или него?
Иля вече не я гледаше, а я слушаше. Нина бе изгубила двуизмерността си, беше придобила обем, оживяваше. Не живееше само в телефона.
Прииска му се да се намеси в караницата им. Каква ти Албина, гадино?! Виж се: в живота си имаш най-доброто момиче, а гониш чуждите секретарки! Какво не ти стига, всъщност какво още можеш да искаш?
И Петя очевидно го чу. Два дни се блъскаше в стъклото, стремеше се към Нина.
— Много те моля. Нужна си ми наистина. Хайде да се видим, да поговорим.
— За какво?
— Искам да живея с теб. Искам да се преместиш при мен.
— Като че ли това е твое решение.
— Аз решавам! Искам да бъда с теб!
— Смехория.
— Ти си моя и никъде няма да ходиш, ясно ли е, кучко?! При никого няма да отидеш! Който й да е следващият ти тъпкач, ще го намеря и ще го размажа! Схвана ли?! Никъде! Никога!!!
После плюеше в лицето на Албина, крещеше и на нея, че всичко между тях е приключило, а Албина му се смееше с белите си вещерски зъби и му обещаваше, че пак ще допълзи при нея от своята сельодка.
Тресеше ги двамата с Нина, подмяташе ги: бяха попаднали в турбуленция. От съобщенията не можеше да се разбере какво друго освен изневерите разделяше Петя и Нина. Но имаше още нещо — мощно, непреодолимо.
Иля влезе в папката с клипове — да провери какво е останало в архива на Хазин от този период. И намери. Онова същото, в което двамата с Нина гледаха безцветно порно на дивана. Когато тя беше поискала от Хазин да признае, че тя е неговата кучка. Бе настоявала отчаяно.
Към трети юни Петя беше сломил съпротивата й и сам се беше пречупил.
— Аз изхвърчах, в хладилника има всичко необходимо. Взех ключа със себе си, заключих те, така че извинявай, ще се наложи да ме изчакаш!
— Защо ме събра Господ с милиционер…
— Да, и в шкафчето има неразпечатана четка за зъби. За теб. За да останеш.
— Колко мило! И за какъв срок?
— Пожизнено!
Настъпи мир като в старите времена. Тя отново му изпращаше пак себе си, едва прикрита — от неговия сутеньорски апартамент с кол за стриптийз. Събраха се все пак.
— Как ти се струва? Agent Provocateur. Тематично за теб! — и емотка, каквато вече почти не използваше: бански костюм.