Така е най-добре, Нин. Така ще ти е по-добре, по-нататък сама ще го разбереш. Лошо е да забременееш от негодник, да заченеш от развален човек, завинаги да се свържеш с него чрез детето. Без общо дете — просто несполучлив роман, минало и заминало, дори не си спомняй за него. А детето ще те обвързва с него; ще те обърква. Дори да избягаш от него, ето го пак: винаги с теб, в детето, което имаш от него. В кръвта, в очите, в маниерите. Всеки ден. Непрекъснато те следва като сянка.
А когато си забременяла от мъртвец — тогава как?
Такова бреме е сто пъти по-тежко. Тогава върху детето няма да се излива изветрялата горчивина към бащата, а тъга. А срокът на съхранение на тъгата е дълъг. Може би до самия край ще си мислиш: ами ако беше останал жив? Ами ако детето растеше с родния си баща? И отново ще виждаш в него спомен за отдавна погребани неща. Все едно живееш с привидение. Нито ти ще намираш покой, нито той.
По-добре, че стана така. Че аз не успях и че той не успя.
Това е свобода, Нин. На вкус е като марината от сълзи. Трябва да я изпиеш сега гореща от гърлото на трилитровия буркан, тя ще те изпразни, ще те пречисти, ще отмие всичката кръв от теб. А след това ще си направиш нова кръв — прясна, безпаметна. Но пък в кухините ти няма да остане нищо от този човек. И ще можеш да ги напълниш с друга любов. Този и без това не те обичаше.
Не го искаше той твоето дете.
Ето какво трябваше да напише на Нина.
Остави телефона на масата.
За детето Иля знаеше всичко. От себе си. Колко пъти си беше мислил: когато майка му го гледа, дали си спомня за баща му? Няма значение дали е имала някаква връзка, или се е получило случайно. Така може би щеше да забрави. Иля не й приличаше особено — значи се беше метнал на него. Както и да я беше наранил баща му, дори да е било еднократно, нали нямаше как да го забрави, когато ежедневно гледаше как Иля се превръща от кукличка в него?
И какво? Това добре ли е, Нин?
За Иля — нищо хубаво. И за майката самота.
Незнайно защо пред погледа му се появи двойната количка от моргата. Един чаршаф за двамата спящи. Оголените крака до нея. Как майка му беше обърната с лице към чуждия мъж.
Тя никога не се бе оплаквала от самота. Тоест на Иля не се бе оплаквала.
А Иля я бе разделил и с него. Тогава не можа да го осъзнае. А сега не можеше да го изкара от ума си. Защо не се беше хванала с никого другиго? Не беше успяла да забрави баща му? Или Иля й пречеше?
Милион пъти му се бе искало да си представи баща си. Първите хиляда пъти търсеше помощ от майка си, после престана.
Дете от изгубен баща е инвалидност, Нин. А от убит — урна с прах на кухненската маса.
Той никога нямаше да се ожени за теб. Какво там, баща му не му разрешавал? Това са само извинения. Та ти сама знаеш: той не може да види човешкото у хората. За какво ми даде седем години затвор? Заради един спор, заради едно отговаряне. Хрус — и продължаваме напред. И с теб така. С всички. Хайде, искаш ли да проверим какво се е случвало в действителност?
Когато чакаше да съобщи на родителите си, че си бременна от него. Или какво смятахте там да обявявате, сватба? Дай да направим очна ставка с него?
Намери края на октомври в разговорите на Петя с майка му: тогава, когато Нина мереше робата. Когато изглеждаше, че всичко важно най-после ще се случи — още тази седмица.
— Мамо, исках да прескоча към вас през уикенда заедно с Нина. Ще си бъдете ли вкъщи?
— Здравей! Ще си бъдем, да. Чакай, първо ще поговоря с баща ти.
И после — след половин час — пак тя:
— Чакай, не звъни. Той сега не е добре. Веднага започна да вика. Хайде по-късно, след като го успокоя.
— Можеш да не се стараеш.
Не. Тук вече е късно да задълбава. Трябва да копае по-надълбоко, да се върне по-нагоре. Кога Хазин е поискал за пръв път да запознае своето момиче с родителите си? Провери: през юни миналата година, на петнайсети. А Петината майка дали вече е можела да праща съобщения?
Можела е.
— Нещо не можах да разбера защо той през целия път седя с такава кисела физиономия. Аз всъщност ангел ви доведох.
— Петенка, ами нали го знаеш.
— Тя какво, не ви ли хареса?!
— Симпатично момиче. Но това няма никакво значение.
— Какво има тогава? Какво друго не бива да показвам вече на Борис Павлович?
— Нали разбираш, че направо му размахваш червена кърпа пред очите?
— Майко! Влюбих се в момиче. Сам се влюбих! Какъв е проблемът?!
— Проблемът е в Ксения, Петя.
— На никого с нищо не съм длъжен, майко. Личният живот си е личен! Така му кажи!