Сега пък и Ксения. Да ти се завие свят на тая въртележка. Как Хазин сам не се замотава?
Иля я потърси в контактите, намери няколко различни Ксении. Но почти всички се появяваха епизодично, за по една нощ, а денем изчезваха завинаги. Само с една имаше история.
Дълга, двугодишна — а може и по-отдавнашна, но началото й бе изгубено с купуването на новия айфон. Във фотоалбумите не беше запазено нищо от Ксения; вероятно Петя ги беше изтрил. Но преписката беше оставил.
Хазин се беше срещал с нея. Беше се срещал, гулял, обещавал, изкушавал. А тя му бе пращала свои снимки в бяло кабрио, под тропически покриви, от огледални бутици, под палми до белоснежни небостъргачи. Ксения. Каква си ти?
Добре изглеждаше, но не беше красавица. Руси коси, сиви очи. Пълно и семпло лице, макар и коригирано като че ли от майстор. И с такова изражение, което пепеляшките и проститутките никога не успяваха да докарат, колкото и да се стараеха. Всички тези кабриолети, острови с палми — на техния фон тя не изглеждаше като туристка, а като местна. В нея се усещаше помешчическа гордост, вродена: простачките винаги завиждат за такова излъчване и винаги се опитват да го почувстват или поне да успеят да го изобразят. Но се получава друго — неуверено, истерично, вулгарно.
А в Ксения веднага можеше да разбере — на нея не й е нужно да съблазнява никого, нито да го уговаря. Всичко, за което се стичат в Москва онеправданите при раждането си пеперудки, всичко, към което се опитват да се прилепят — тя го е получила още преди да може да си го поиска. И в съобщенията й, макар и в тях да се държеше нежно с Хазин, зад всяко въпросче и зад всеки отговор проблясваше като през бяло дантелено бельо господарска взискателност.
Не беше красавица, да, но очевидно никой не й го беше казвал. Не беше намерил смелост или любовта беше замъглила погледа му. И Петя не се беше осмелил.
Пред нея той се кипреше, показваше джигитски номера. Тя щеше да му е чудесна партия! Но — Иля скролна от бъдещето на напрегнатата им любовна игра в миналото, а после обратно — не се получаваше.
Хазин все изоставаше, изправяше се на пръсти, а не можеше да я достигне. Тя вероятно бе искала от него такъв живот, какъвто самият той не живееше; дразнеше я, че той е толкова невзрачен, и същевременно я умиляваше. В началото го приемаше като йоркширски териер, после започна да го храни, за да израсне до ротвайлер, но той само дебелееше и наглееше. Тогава започна да го бие.
Бяха се опитали да живеят заедно, както с Нина; само че Хазин се беше преместил при Ксения. Нейното жилище вече беше наистина голямо, луксозно. Не пенопластова декоративна мазилка, а сталинска, от костно брашно. Не прът за стриптийз, а маслени картини в златни рамки.
Но в този апартамент Петя се чувстваше като прибран от улицата, нищо че беше генералски син. Ксения му натякваше за трохите по масата, за следите в тоалетната: значи беше научена на ред. Петя издържа два месеца на такъв живот, а после ухапа стопанката по ръката и избяга. Освен това целият им път беше обсипан с бял прах. Ксения смяташе, че тя опитомява Хазин, а всъщност той я примамваше. Преди Петя може и да беше опитвала, но той я беше научил да се възторгва от дрогата. С праха я подкупваше и се откупваше от нея. Всичко, което не му достигаше, прахът му го даваше. Вдишваше и се раздуваше като риба таралеж, за да изглежда по-голям, отколкото беше в действителност: за да не си помисли Ксения, че може веднага да го погълне.
Заряза я съвсем — Иля свери датите — когато родителите заведоха съвсем обезсилената Ксения на лечение в алпийските поляни, в клиника за пристрастени към кокаина. Това се беше случило по същото време, когато Хазин бе изпратил на Нина своето пробно: „Вчера се запознахме в „Тройка“… Беше весело“.
Последната снимка беше от Алпите — Ксения със своята маман: закалено, обветрено женище с къса щръкнала коса. Изпълваше до пръсване чуждоземната пъстроцветна рокля. Устните й бяха извити надолу.
Петя скъса с Ксения с един равнодушен есемес. На писъците й не отвръщаше изобщо. Повече не се срещнаха.
Иля събра две и две.
Спомни си Борис Павлович от вчерашната софра в чест на генералските звезди — онзи оплешивяващ дебелак с черните мустаци, който благославяше хазинската династия и нареждаше на именика.
Върна се в архива, прослуша отново звънтенето на чашите. Изчака да дойде редът за тоста на Борис Павлович. И докато той пожелаваше на големия Хазин Родината да го повишава своевременно, гледаше застаналата до него жена — дебела, червендалеста, остригана като учителка. Майката на Ксения. Значи Борис Павлович е баща й. Седяха заедно, почти като семейство. Ама и династия!