Издължената бащина физиономия примигваше пред Иля, увисналите бузи се поклащаха. Династия. Каква сянка е надвиснала над Петя. На всеки семеен обяд сипват по капка миша отрова в ушите му. Кучка-син и Кучка-татенце.
Под втория пласт на Петината любов имаше трети, всичките замесени от различно тесто, всичките с различно подмазани. Първият ухаеше на прясна момичешка пот, вторият на прегоряло, третият на спарено: старчески дъх. Кръвта долу миришеше на ръжда, но до нея само с нож можеше да се стигне.
Ето, каза си Иля, през есента Нина беше признала на Хазин, че е бременна. Той не се беше изненадал. Та нали отдавна беше подготвен за това: баща му го беше подготвил. Ако щеш, вярвай, ако щеш — майната му, а думите казани, повторени, стоят като забит харпун в мозъка между гънките — и ти си точно такъв, захарпунен. А си представи, че майка ти ти каже нещо такова за твоето момиче. Иля си представи. Незнайно защо пак за Нина.
Прищя му се да закрещи.
Как да се радва искрено на такова дете? Как да спре да подозира Нина? Виновна или не, отровата е проникнала навсякъде — и в кръвта, и в спермата, и в косите. Отравяне. Отравяне.
Към края на ваканцията Иля намери нещо странно: „Не мога да се свържа с баща ми, май здравата загазих, спешно да се обади“. Нощно, тревожно, объркано.
След това цяла седмица и кусур цареше пълна тишина. А след като го вкараха в болницата, се върна в старото русло.
— Не можете да ме държите тук, ясно ли е?! Така…
В този миг телефонът в ръцете на Иля завибрира. И Иля се сепна: беше забравил, че тази джаджа може да звъни не само от Петиновото минало, но и от неговото, на Иля, близко бъдеще.
Дойде съобщение — в Signal. Шифрограма от „Игор К. Службата“.
„Хазин сег. изписах от скл. колко трябва за утре готов да ти предам както обикновено.“
Иля го прочете веднъж, после още веднъж. Спомни си кой е този Игор — колегата по наркотиците.
Както обикновено? Какво е взел? Къде ще го предаде? На работа? Това всъщност спешно ли е?!
Толкова бе оплел краката си в хамута на Петините корени, че не можеше да изплува нагоре да си поеме въздух. Сега. Трябва да отговори нещо на живия човек: Хазин ще почака.
Какво да му каже?
Със сигурност трябва да лъже онези, които са свързани, по един и същи начин. Тоя Игор му говореше за някакъв ДС; дали не е Денис Сергеевич? Също от службата. Значи не бива да минава с номера за внедряването. Иля помисли, написа предпазливо: „Утре не мога, отрових се, лежа вкъщи“.
В отговор се появи едно злобно: „Прави каквото искаш, но аз няма да се мотая с това в ръцете“. Иля не успя да му отговори — телефонът оживя: на целия екран се появи надписът „Игор К. Службата“ — барабанен вой — кастанети — в нарочно разслабен латиноамерикански ритъм, инструментал, последван от протяжен испански баритон. Позвъняване. Престраши се, прекъсна го. Веднага се оправда: „Не съм сам тук“.
Тук — къде? При приятелката си? При родителите? Игор дали знае чий син е Хазин?
Почака. Обели със зъби кожичката на долната си устна. Нещо сериозно ще да беше. Не вървеше просто да се скрие от Игор: усещаше се как онзи се страхува, как вибрира от напрежение, задълбочава се, търси фалша, иска да чуе гласа на Хазин, за да може по тона му да открие предателя. Или страхливеца.
„Мога да пратя човек да го вземе“ — събра накрая смелост Иля.
„Какъв човек?“ — обади се след секунда нервният Игор К. Държеше телефона си в ръка, отворен на разговора, и гледаше как Иля рисува буквите.
„Куриер. Мой длъжник“ — набързо обясни Иля.
„С куриери не се ср. Кутузовски, 35 до 5 вход има сметище в 1200 пакет петачка зад контейнерите. Изтрий.“
„Прието“ — рапортува Иля по начина, както винаги отговаряше Хазин. И Игор, откъдето се беше появил, там и изчезна.
Иля продължи да седи, да пулсира, слушаше барабанното ехо в ушите си, четеше телеграфните откъси, които Игор беше пращал преди на Хазин, съединяваше ги в смислени изречения. Утре значи трябва да отиде — да прибере стоката.
Ще го следят ли? Може пък да е капан? Защо Игор беше толкова на тръни? Какъв изобщо се пада той на Хазин в службата? От съобщенията нищо не можеше да се разбере.
Но в дванайсет трябваше да бъде на „Кутузовски“. Вече беше достатъчно Петя да си изгуби гласа и Игор психясваше. При поредния провал можеше да вдигне тревога. Нервна работа.
Нищо. Хазин трябва да е там в дванайсет — ще отиде Иля. Петият вход. Сметище. Там ще се ориентирам.
Кипна вода: три пакетчета в чашката и три лъжички захар, разходи се из кафеза, подиша хладен въздух през прозореца. Провери как стоят нещата на „Рочделска“. Петя не беше помръднал.