В главата му продължаваше да звучи мелодията от телефона. Какво беше сложил да звъни, каква беше тази музика? Та-та-та-та-та-та-та, та-та… сладостно-мъчително такова. Влезе в настройките, цъкна на звуците, после на мелодиите за звънене. Рингтонове. Беше избран най-горният със заглавие Narcos Soundtrack. Музика от филм? Спомни си, че това е сериалът, който двамата с Нина бяха гледали.
Прииска му се, докато пие чай, да я чуе цялата, а не само откъса в телефона. Намери я в Ютюб. Първо се отвори Narcos Theme Song Rodrigo Amarante Tuyo Lyrics.
Плей: кастанети, маракаси, китара. Някакъв тропически град: зелени хълмове, зелен океан, бяло небе, бели небостъргачи, сърповидни плажове. Баритон. В подножието на града черна лента, на лентата букви: Soy el fuego que arde tu piel и после още нещо. Текстът на песента.
Взе писалка. Записа си на лист хартия. За какво пее телефонът на Петя? Каза на търсачката да преведе на руски. И по заповед на щуката получи: „Аз съм огънят, който изгаря кожата ти“. И после следваше пълният текст на песента.
Тук, отдолу, вървеше любителски превод на цялата песен. Прочете:
Знаеше ли за какво пее телефонът ти? Нина ли ти избра тази мелодия, или ти сам? Наркос, мамка му…
Добре, почакай, още не бяха приключили.
Върна се там, откъдето го бе издърпал Игор.
Какво се е случило с теб миналия януари? След какво си започнал така да се звериш на баща си, да негодуваш? След какво са те вкарали в болница?
— Нямате право! — мяташе се облеченият в усмирителна риза Хазин. — Кажи му, нека позвъни! Какво става, по дяволите!
— Петя. Той ми забрани да ти се обаждам. Пратих ти писмо в електронната поща. Моля те, прочети го. Без да бързаш.
Пощата. Иля още не беше поглеждал в пощата — досега не беше се появявало известие за получаване на писмо, а на него самия просто не му беше хрумвало.
Стандартната пощенска кутия — бяло пликче в синьо квадратче — беше претъпкана с квитанции: за музика, за игри. Иля прегледа иконките: може да има и друга? Намери Гмейл, гугълската поща.
Тук имаше купчина от всичко, което още не беше видял. Поредното отделение в архива на Петиния живот. Писма неизвестно от кого, от жени, от инстанции, насметен боклук, вестници, за които е бил абониран. И разпечатани пликове — от майката: svetlanahazina1960@mail.ru.
И съвсем скорошни имаше тук, и стари.
По датите Иля откри онова, което майката бе изпратила на Петя в болницата. Не го беше изтрил.
„Здравей, Петенка,
Реших да ти напиша писмо, защото с кратки есемеси нищо не може да се каже, а да ти говоря в стаята, в присъствието на други, сигурно е неудобно.
Разбирам, че сега не ти е леко. Ядосан си на баща си, че те затвори в тази болница като малко дете. Но след онова, което се случи, мога да го разбера. Казва, че това му се е отразило много зле. Хората, които са те задържали в такова състояние, не са от татковото ти ведомство, както вече сам разбираш. А от съвсем друго, знаеш кое. И това, че по време на задържането си се крил зад неговото име, може много да му навреди. А на теб вече ти е навредило още повече. Разбирам, че не си бил съвсем на себе си. А ние не видяхме съобщенията ти — но пък вече е било късно през нощта. Не си мисли, че баща ти смята, че си получил заслуженото. Той всъщност укорява себе си, че не е успял да ти помогне навреме. Естествено, не ми го казва, но аз сама чудесно го виждам и усещам.
Силно се надявам, че лечението ще ти помогне и ще успееш да се откъснеш от тази отрова. Ще помоля баща ти да ти потърси друго място вместо това, на което работиш сега. Той има много познати. И без това след подобен скандал едва ли ще могат да те вземат обратно.
Знаеш, че от самото начало бях против да започваш тази работа. Прекрасно помня как след академията се канеше да ставаш адвокат. Тогава с баща ти много спорихме, но ти знаеш как се спори с него. Тогава ми се струваше, че от теб ще излезе чудесен адвокат. Та нали там не трябва единствено да умееш да защитаваш хората, а и да се договаряш с всички, да намираш компромиси и задни вратички. Трябва да можеш да убеждаваш. Малко да хитруваш. Да създаваш запознанства. Това са все силни твои страни. И можеше да ги използваш за благото на хората. А и щяха да плащат прилично.