Хазин не беше отвърнал нищо на бащиното ужилване и не беше ясно дали иглата беше попаднала в мекото, или в костта.
Затова пък след известно време беше писал сам на адрес ninini.lev@gmail.com, очевидно се беше научил от майка си:
„Нин, привет!
Реших да ти напиша направо истинско писмо, че само с тези есемеси нищо не може да се обясни. Разполагам с време в излишък, така че мога да обмисля всичко, без да бързам. Права си за доходите ми и за цялата история с дрогата пак си права. Осъзнавам, че дрогата е зло, но е много трудно наистина да се измъкнеш от коловоза. Дори се радвам, че се получи така, защото иначе не знам докъде щеше да ме докара тая история. Съгласен съм, че в последно време с мен ставаше нещо, и макар да ти възразявах, всъщност сам го усещах. Понякога не искаш да кажеш нещо на човек, а директно избухваш, не можеш да се сдържиш. Нямам нерви да търпя тъпотии, но си права и за това, че не искам да слушам, когато хората спорят с мен, просто сили нямам. Вероятно вина за това има дрогата, да, затова сега тук ми е много по-спокойно. Първите две седмици беше тежко, но сега кръвта ми е прочистена и някак ме отпусна. Попаднах тук, разбира се, заради онази история с охраната, баща ми ме затвори тук. И искам отделно да ти се извиня за това, че онази вечер те пратих по дяволите, макар да се опитваше да ме спреш да ходя там. Но кой да знае, че ще има постановка? Накратко, попаднах тук, защото съм дебил. От друга страна, си мисля, че цялата тая история трябва да приключи. Просто разбери, че от нея не може да се излезе бързо, нужно е време да се изпълнят всички задължения и тихичко да се изнижа след това. Но важното е, че решението е взето, и то не благодарение на баща ми, а на теб. Ти си моят талисман. Дори да ти крещя, сам разбирам, че си права, а аз не, и затова така злобея. С две думи, държах се като тъпак и искам да се извиня за това. През цялото време тук мисля за теб, Нин. Ти ме издърпваш от блатото, без теб отдавна вече не знам какво щеше да се случи с мен. При последния ни разговор ти надрънках всякакви глупости и ти вероятно постъпваш правилно, като не разговаряш с мен. Но ако искам да се поправя заради някого, то това е само заради теб, за да се върна при теб, след като ме изпишат оттук. Ако не ме чакаш, то тогава няма смисъл да се отказвам от тая работа. И нека ме завлече, където си иска. Моля те, вдигни си телефона или поне в Уотсап отговори, аз виждам кога влизаш, и знам, че четеш всичко, което ти пиша. Моля те, Нин!“
Писмото — провери Иля — беше изпратено още преди онези съобщения, в които Петя молеше Нина да отиде при него дори без да носи нищо. След него Нина продължи да се съмнява още няколко дни, но после Хазин я доизмъчи с молбите си през Уотсап и тя, пречупена, се предаде.
До края на болничния престой на Петя не му бяха писали за нищо — вероятно всичко важно се изговаряше на глас, за да не се проследят буквите.
Следващото важно писмо дойде от майка му вече в средата на април, след изписването му: когато никой така и не успя да промени живота на Петя — нито майка му, нито Нина.