— Онзи ден Джулс дойде при мен — рече Уокър и вдигна глава, придобил самоувереност.
Опита се да не обръща внимание на това колко хора го гледат как говори, нито на лампите, проблясващи в насълзените му очи.
— Тя имаше теория за тези костюми и за Информационния — продължи той, като разбърка кашата си, набирайки решителност да изрече немислимото.
От друга страна, на колко години беше? Защо трябваше да го е грижа за табутата?
— Спомняш ли си термоизолационната лента? — обърна се той към Рейчъл, която работеше в първа смяна и познаваше добре Жулиета.
Тя кимна.
— Джулс беше разбрала, че начинът, по който се повреждаше лентата, не е случаен. — Той кимна сякаш на себе си. — Беше разбрала всичко.
Той хапна от храната, не беше гладен, но се наслаждаваше на допира на горещата лъжица до езика си. Стаята беше притихнала в очакване. Шепотите и тихите игри отвън едва се чуваха.
— С годините се бяха натрупали много услуги, които Снабдяването ми дължеше — обясни той. — Много услуги. Затова поисках да ми се отплатят наведнъж. Казах им, че след това ще сме квит. — Той погледна към групата мъже и жени от Механичния, чуваше, че в коридора се бяха събрали още, които бяха пристигнали по-късно, но по застиналите лица на хората в столовата бяха разбрали, че трябва да останат по местата си. — И преди сме вземали неща от веригата за снабдяване на Информационния. Знаем, че сме го правили. Най-добрата електроника и проводници отиват при тях, за да правят костюмите…
— Лайнени копелета — промърмори някой и думите му накараха доста други да кимнат в съгласие.
— И така, казах на Снабдяването да ми върнат услугите. Малко след като чух, че са я отвели… — Уокър направи пауза и избърса очи. — Малко след като чух, изпратих съобщение, с което исках да ми върнат всички онези услуги. Казах им да подменят всичко, което онези копелета поискат, с някои от нашите неща. Най-доброто от най-доброто. И да не ги оставят да се правят на умници.
— Какво си направил? — не повярва Нокс.
Уокър навеждаше глава все повече и повече. Чувстваше се добре да остави истината да излезе навън.
— Правели са онези костюми така, че да се повреждат. Не защото отвън условията не са лоши, това разбрах аз. А не искат тялото ти да излезе от полезрението им. — Той разбърка овесената си каша. — Не, те искат да сме тук, където могат да ни виждат.
— Значи тя е добре? — попита Шърли.
Уокър се намръщи и бавно поклати глава.
— Казах ви, момчета — обади се някой. — Досега вече въздухът й трябва да е свършил.
— Така или иначе беше мъртва — възрази друг и спорът пак започна. — Това само доказва, че те са пълни лайнари!
Уокър трябваше да се съгласи с това.
— Чуйте ме всички, нека се успокоим — изрева Нокс.
Но той изглеждаше най-малко спокойният от всички. Още работници започнаха да влизат един по един сега, когато мълчанието, изглежда, беше свършило. Събираха се около масата с разтревожени лица.
— Това е — каза Уокър по-скоро на себе си, когато видя какво се случва, какво е започнал.
Той наблюдаваше как гневът на приятелите и колегите му започваше да кипи, страстите се разгорещяваха и те закрещяха към празното пространство наоколо, настоявайки за отговори.
— Това е — повтори отново той, защото можеше да го усети как бълбука, готов да избухне. — Това е, това е…
Кортни, която все още беше наблизо и го наглеждаше, сякаш е инвалид, хвана китката му с тези нейни деликатни ръце.
— Какво е? — попита тя и махна на останалите, за да може да го чуе.
Наведе се по-близо до Уокър.
— Уок, кажи ми за какво става дума? Какво е това? Какво се опитваш да кажеш?
— Така започва — прошепна той и стаята утихна отново.
Той вдигна поглед към всичките тези лица, огледа ги и видя в гнева им и разрушените табута, че с право се безпокои.
— Така започва бунтът…
38
Лукас пристигна на трийсет и четвъртия етаж, останал без дъх и притиснал към себе си малката кутия. Беше изтощен по-скоро от престъпването на законите, отколкото от обичайното си изкачване до работата. Все още усещаше в устата си металния вкус на адреналина, след като се беше крил зад сървърите и беше ровил из вещите на Жулиета. Потупа гърдите си, усети, че нещата са на мястото си и че сърцето му препуска лудо.
След като се успокои, протегна ръка към вратата на Информационния и за малко щеше да си счупи кокалчетата, когато тя излетя към него. Сами — техник, когото познаваше, изскочи навън и претича край него. Лукас го повика по име, но по-възрастният мъж вече беше изчезнал нагоре по стълбите.