В преддверието също беше настанала суматоха — чуваха се гласове, които крещяха един през друг. Лукас надникна предпазливо, като се чудеше за какво е цялата тази врява. Задържа вратата отворена с лакът и се вмъкна в преддверието, притиснал кутията към гърдите си.
Изглежда, че повечето викове идваха от Бърнард. Началникът на Информационния беше застанал пред вратите, водещи навътре, и крещеше наред на всички техници. Застаналият наблизо Симс, началникът на службата за сигурност на Информационния, се караше на трима мъже в сиви гащеризони. Лукас остана неподвижен до вратата, стреснат от разгневения дует.
Когато Бърнард го забеляза, млъкна и мина покрай треперещите техници, за да го посрещне. Лукас отвори уста да каже нещо, но шефът му не обръщаше толкова внимание на него, колкото на онова, което носеше.
— Това ли е? — попита Бърнард и грабна кутията от него.
— Кое…?
— Всичко, което онази Жулиета, механикът, е притежавала, се побира в тази проклета малка кутия? — Бърнард отвори капаците. — Това ли е всичко?
— Ъъъ… това ми дадоха — заекна Лукас. — Марш каза…
— Да, заместникът ми изпрати съобщение, че се е схванал. Кълна се, че Пактът трябва да уточнява възрастово ограничение за тази длъжност. Симс! — обърна се Бърнард към началника на сигурността. — Ела с мен в конферентната зала. Веднага!
— Предполагам, че аз трябва да отида в… — Лукас посочи към вратите и залата със сървърите зад тях.
— Ела с мен! — нареди Бърнард, сложи ръка върху рамото на Лукас и го стисна. — Искам ти да участваш в това. Проклетите техници, на които мога да се доверя, стават все по-малко и по-малко.
— Може би е по-добре да се заема със сървърите. Трябва да се оправи онзи проблем с кула тринайсет…
— Това може да почака. Другото е по-важно. — Бърнард го поведе към конферентната зала, тежкият и тромав Симс вървеше пред тях.
Пазачът от охраната дръпна вратата и я задържа отворена, като се намръщи на Лукас, докато минаваше покрай него. Когато младият мъж прекрачи прага, по тялото му преминаха тръпки. По гърба му се стичаше пот и усети, че подмишниците и вратът му пламтят от чувство за вина. Внезапно си представи как го събарят и притискат върху масата, вадят непозволените предмети от джобовете му и ги размахват пред очите му…
— Седни — нареди Бърнард.
Той сложи кутията върху масата и двамата със Симс се захванаха да я изпразват, докато Лукас се настаняваше на стола.
— Ваканционни читове — каза Симс и извади тестето хартиени купони.
Лукас наблюдаваше как мускулите на мъжа играят дори и при най-малкото движение. Някога Симс е бил техник, докато тялото му пораснало до такава степен, че го направило по-подходящ за други, не толкова интелектуални занимания. Той доближи читовете до носа си, помириса ги и после ги отдръпна.
— Миришат на потен механик — отбеляза.
— Подправени ли са? — попита Бърнард.
Симс поклати глава. Бърнард оглеждаше малката дървена кутия. Той я раздруса и почука с кокалчетата си върху нея, заслушан в тракането на читовете вътре. Огледа външната й страна за някаква панта или закопчалка.
Лукас за малко не се изпусна, че капакът е толкова фино изработен, че е нужно известно усилие, за да забележи човек сглобките. Бърнард промърмори нещо и остави кутията настрани.
— Какво точно търсим? — попита Лукас.
Наведе се напред и взе кутията, като се престори, че я вижда за пръв път.
— Каквото и да е. Някаква следа — излая Бърнард и погледна ядосано Лукас. — Как този потънал в смазка механик успя да мине от другата страна на хълма? Дали тя самата е направила нещо? Или някой от моите техници? Какво е станало?
Лукас все още не проумяваше гнева му. Какво като не е почистила? И бездруго щеше да е двойно почистване. Дали Бърнард не беше разгневен, защото не знаеше защо тя е оцеляла толкова дълго? Лукас реши, че в това има логика. Когато той самият поправеше нещо по случайност, това го подлудяваше почти също толкова, колкото и когато нещо се счупеше. И преди беше виждал Бърнард ядосан, но този път беше различно. Този път той се държеше вманиачено. Точно така би се чувствал и Лукас, ако беше постигнал някакъв безпрецедентен успех, без да има причина за това.
Междувременно Симс откри тефтера и го запрелиства.
— Хей, шефе…
Бърнард го грабна от него и започна да разгръща и да чете страниците.
— Някой ще трябва да прегледа всичко това — каза той и бутна очилата си нагоре на носа. — Тук може да има следа от някакъв таен заговор…