— Хей, погледнете — рече Лукас и вдигна кутията. — Тя се отваря.
Показа им плъзгащия се капак.
— Дай да видя. — Бърнард остави тефтера на масата и взе кутията.
Сбърчи нос.
— Само читове — с отвращение каза той.
Хвърли ги върху масата и се готвеше да метне и кутията, но Симс я взе от него.
— Това е антика — отбеляза едрият мъж. — Мислиш ли, че е улика или мога да…?
— Да, разбира се, задръж я. — Бърнард размаха ръце към прозореца, който гледаше към преддверието. — Защото тук не се случва нищо особено важно, нали, лайнян мозък?
Симс сви рамене, без да се ангажира с мнение, и пъхна кутията в джоба си. Лукас отчаяно искаше да е на друго място, където и да е в силоза, но не и тук.
— Може би просто е имала късмет — предположи началникът на службата за сигурност.
Бърнард изсипваше останалото съдържание на кутията върху масата и я раздруса, за да може да изпадне наръчникът, за който Лукас знаеше, че е здраво заклещен на дъното. Той спря и погледна с присвити очи Симс над рамката на очилата си.
— Късмет — повтори Бърнард.
Симс наклони глава.
— Разкарай се — извика му Бърнард.
— Да, прав си — кимна Симс.
— Не, исках да кажа да се махаш от тук! — Бърнард посочи вратата. — Разкарай си шибания задник от тук!
Едрият мъж се усмихна, сякаш това беше забавно, но се отправи с тежки стъпки към вратата. Измъкна се от стаята и внимателно затвори вратата след себе си.
— Заобиколен съм от малоумници — рече Бърнард, когато останаха сами.
Лукас реши да приеме, че обидата не е насочена към него.
— Присъстващите правят изключение — добави Бърнард, сякаш прочел мислите му.
— Благодаря.
— Хей, ти поне можеш да поправиш проклетия сървър. А за какво плащам на останалите лайнени техници?
Той отново премести очилата върху носа си и Лукас се опита да си припомни дали началникът на Информационния отдел винаги ругаеше толкова много. Май не беше така. Дали стресът от кметската длъжност не си казваше думата? Нещо се беше променило. Вече дори му се струваше странно да смята Бърнард за свой приятел. Сега той изглеждаше много по-важен и много по-зает. Може би се огъваше под напрежението, което идваше от допълнителната отговорност и от страданието, че му се налага да изпраща добри хора да почистват…
— Знаеш ли защо никога не съм си вземал сянка? — попита Бърнард.
Той прелистваше наръчника, видя пиесата отзад и обърна защипаните листове хартия. Той погледна към Лукас, който вдигна ръце и сви рамене.
— Защото изтръпвам от ужас при мисълта, че някой друг може някога да управлява това място.
Лукас предположи, че той има предвид Информационния, а не силоза. Бърнард отскоро беше кмет.
Той остави пиесата и погледна към прозореца, откъдето отново долитаха приглушени гласове, които спореха.
— Но скоро ще трябва да свикна с това. Вече съм на възрастта, когато приятелите ти, хората, с които си израснал, започват да мрат като мухи, но ти все още си достатъчно млад, за да се преструваш, че това няма да се случи и с теб.
Очите му се насочиха към Лукас. Младият техник се чувстваше неловко насаме с Бърнард. Никога преди не се беше чувствал така.
— Преди цели силози са изгаряли до основи заради високомерието на един човек — каза му Бърнард. — Нужно е само неправилно планиране и да си мислиш, че си вечен. И просто изчезването на един човек — той щракна с пръсти — и бездната, останала след него, един ден могат да се окажат достатъчни, за да се сгромоляса всичко.
Лукас умираше да попита шефа си какво, по дяволите, има предвид.
— Мисля, че този ден е днес. — Бърнард заобиколи дългата конферентна маса и остави след себе си разхвърляните останки от живота на Жулиета. Погледът на Лукас обходи вещите. Чувството за вина, че е ровил в кутията, изчезна, след като видя как Бърнард се отнася към тях. Прииска му се да бе прибрал повече вещи.
— Трябва ми някой, който вече има достъп до сървърите — заяви Бърнард.
Лукас се завъртя настрани и осъзна, че ниският дебел началник на Информационния стои точно до него. Той плъзна ръка по джоба на гърдите си, за да се увери, че не се е отворил и Бърнард не може да види какво има в него.
— Сами е добър техник. Вярвам му, но той е почти на моята възраст.
— Не сте толкова стар — възрази Лукас в опит да бъде учтив и да спечели време, за да събере мислите си.
Не беше сигурен какво става.
— Не са много хората, които считам за свои приятели — рече Бърнард.
— Оценявам това…
— Вероятно ти си този, който е най-близко до това определение…