Жулиета вдигна ръце и ги заразглежда на слабата светлина от стълбището. С лъскавите ръкавици — обвити в термоизолационна лента, която беше стопена така, че да образува блестяща кожа — изглеждаше като машина. Тя прокара ръце по шлема си и осъзна, че прилича на ходещ тостер. Още когато беше само сянка в Механичния, тя имаше лошия навик да разглобява разни устройства, дори онези, които работеха. Какво беше казал Уокър за нея? Че нищо не й харесва повече от надзъртането в тостерите.
Жулиета седна и се опита да се съсредоточи. Губеше усещанията си и с тях — волята да живее. Разтърси глава и се изправи на крака, като събори една грамада столове. Осъзна, че тя е тостерът и че любопитството я тласка да го отвори. Този път, за да види какво има отвън. Да поеме дъх и да разбере.
Тя се прехвърли през масите и столовете, като искаше да се отдалечи максимално от лошия въздух, който беше пуснала. Телата, върху които беше пълзяла в кабинета на шерифа, изглеждаха цели. Сякаш бяха умрели от естествена смърт. Може би бяха хванати в капан вътре и бяха умрели от глад или задушаване. Но не бяха изгнили. Макар да беше замаяна и да имаше нужда да диша, тя искаше да се подсигури по някакъв начин, преди да отвори шлема. Искаше да разреди токсините, както би направила с всеки химически разлив в Механичния.
Отдалечи се от бариерата от маси и столове и прекоси откритото пространство на кафетерията. Откъм стълбището се процеждаше слабото зеленикаво сияние на аварийното осветление и й показваше пътя. Тя влезе в кухнята и отвори кранчетата на голямата мивка. Те се завъртяха, но от чешмата не потече и капка, нито пък далечните помпи затракаха в безполезен опит да качат вода до тук. Тя отиде при маркуча, който висеше над умивалника за чинии, и задейства и неговата ръчка — резултатът беше същият. Нямаше вода.
Следващата й мисъл беше да влезе в някое от хладилните помещения и може би да замрази онази гадост, която усещаше, че пълзи по целия й костюм. Олюлявайки се, мина покрай плотовете и дръпна голямата сребриста дръжка на вратата, докато дъхът й излизаше с хриптене в шлема. Светлината в задната част на кухнята вече беше толкова слаба, че тя едва виждаше. През костюма не усещаше никакъв студ, но не беше сигурна дали би могла да го почувства. Той беше направен да я защитава и беше изработен добре. Лампата над главата й не се запали, затова тя предположи, че хладилното помещение не работи. Надникна през отворената врата и затърси някаква течност. Видя нещо, което приличаше на казани със супа.
Беше достатъчно отчаяна, за да опита всичко. Влезе и остави вратата бавно да се затвори след нея. Пристъпи до един от големите пластмасови контейнери с размера на най-грамадните тенджери и свали капака му. Вратата се затвори с щракане и Жулиета отново се озова в пълен мрак. Коленичи под рафтовете и обърна голямата кофа върху себе си. Усети как супата опръска костюма й, нагъна го и след това се изсипа на пода. Коленете й се подхлъзнаха в течността. Намери опипом следващия контейнер и направи същото. Прокара пръстите си през локвите на пода и започна да се маже със супата. Нямаше как да знае дали не е лудост и дали така само не влошава нещата, нито дали това изобщо има някакво значение. Обувката й се подхлъзна и тя се изтърси по гръб на пода, а шлемът й се удари силно.
Жулиета лежеше в локвата от студена супа в пълен мрак и вдишваше със стържене застоялия въздух. Времето й беше изтекло. Беше замаяна и не се сещаше какво друго да опита, а и така или иначе вече нямаше въздух и сили. Трябваше да свали шлема.
Тя затърси закопчалките и едва успя да ги усети през ръкавиците. Ръкавиците бяха твърде дебели. Те щяха да я убият.
Претърколи се по корем и запълзя през супата. Ръцете и краката й се подхлъзваха през цялото време. Стигна задъхана до вратата и започна да опипва за дръжката. Намери я и отвори. Върху полицата зад тезгяха проблясваха ножове. Изправи се мъчително на крака, грабна един с дебелите си ръкавици и се свлече на пода изтощена и замаяна.
Жулиета насочи острието към врата си и затърси закопчалката. Плъзна върха по яката, докато той се закачи в бутона. Овладя треперенето на ръката си, помръдна ножа и го натисна към тялото си, противно на всичките си човешки инстинкти.