— Не си и помисляй да се заседяваш — каза му тя.
Вътре, в първата стая на Снабдяването, Нокс откри малка армия от мъже и жени в жълти гащеризони, които чакаха. Повечето от тях стояха зад ниския дълъг тезгях, където хората от силоза обикновено се редяха за частите, които им трябват, независимо дали са нови или наскоро ремонтирани. Успоредните редици от рафтове отвъд него се губеха в мрака и от тях стърчаха кутии и касетки. Помещението беше тихо. Обикновено механичното тропане и дрънчене на производството се носеше навсякъде или човек можеше да чуе невидимите работници да си бъбрят зад лавиците, докато сортираха току-що изработените болтове и гайки в гладните касетки. Сега цареше само тишина и хората им отправяха подозрителни и гневни погледи.
Нокс и отрядът му застанаха пред тях изтощени и свалиха чувалите си на земята. По челата им се стичаше пот, докато мъжете и жените от Снабдяването ги наблюдаваха, без да помръдват.
Беше очаквал по-сърдечно посрещане. Механичният и Снабдяването имаха дълга история на сътрудничество. Заедно стопанисваха малката мина под най-ниските нива на Механичния, която осигуряваше на силоза запаси от руди.
Но сега, когато Маклейн последва момчетата си вътре, тя удостои Нокс с намръщен поглед, какъвто той не беше виждал, откакто майка му се бе споминала.
— Какво, по дяволите, означава това? — изсъска тя на Нокс.
Грубият й език, особено в присъствието на неговите хора, го свари неподготвен. Смяташе се за равен на Маклейн, но сега тя му подвикваше така, сякаш беше някое от кучетата на Снабдяването. Искаше да го накара да се почувства малък и безполезен.
Погледът на Маклейн обходи редицата уморени механици и техните сенки, преди да се върне отново на него.
— Преди да обсъдим как ще се справим с този проблем, искам да чуя какво ще направиш със служителите си, които са отговорни за това. — Очите й го пронизаха. — Нали правилно предполагам, че ти самият нямаш нищо общо? Че си дошъл, за да се извиниш и да ме обсипеш с подкупи?
Шърли се готвеше да каже нещо, но Нокс й махна да замълчи. В стаята имаше много хора, които само чакаха нещата да поемат в недипломатична посока.
— Да, наистина се извинявам — отвърна Нокс, скръцна със зъби и сведе глава. — И не, едва по-рано днес научих за това. Всъщност след като разбрах за почистването.
— Значи за всичко е виновен вашият електротехник — заяви Маклейн и отново скръсти ръце пред гърдите си. — Един-единствен човек.
— Точно така. Но…
— Нека ти кажа, че наказах хората тук, които са замесени. И предполагам, че ти ще трябва да направиш повече от това да затвориш дъртия пръдльо в стаята му.
Иззад тезгяха се разнесе смях. Нокс сложи ръка на рамото на Шърли, за да я накара да остане на мястото си. Погледът му се насочи покрай Маклейн към мъжете и жените, които се бяха подредили зад нея.
— Те дойдоха и отведоха един от нашите работници — каза той и макар да му беше трудно да диша, гласът му все още ехтеше. — Знаеш как става. Когато искат тяло за почистването, те го взимат. — Той се потупа по гърдите. — И аз им го позволих. Не направих нищо, защото вярвам в тази система. Страхувам се от нея точно както и всеки от вас.
— Ами…
Маклейн не можа да довърши, защото Нокс я прекъсна и продължи със същия този глас, с който беше свикнал спокойно да раздава заповеди и да надвиква яростния шум на машините:
— Един от хората ми беше отведен и най-възрастният и най-мъдрият измежду нас се намеси, за да й помогне. Най-слабият и най-уплашеният рискува себе си. И на онези от вас, към които се е обърнал за помощ и които са му я дали, аз съм задължен с живота си. — Нокс примигна, за да прогони влагата от очите си. — Вие не само й дадохте шанс да премине отвъд онзи хълм и да умре в мир, далеч отвъд чуждите погледи. Дадохте на мен куража да си отворя очите. Да видя този воал от лъжи, зад който живеем…
— Достатъчно! — излая Маклейн. — Могат да изпратят някого да чисти дори само защото е слушал тези глупости, тези безсмислици.
— Не са глупости — изкрещя Марк от другия край на редицата. — Жулиета е мъртва заради…
— Мъртва е, защото е нарушила точно тези закони! — сопна се Маклейн с изтънял и писклив глас. — А сега вие се качвате тук, за да ги нарушите още повече? На моето ниво?
— Дошли сме да чупим глави! — извика Шърли.
— Престанете! — изкрещя и на двете Нокс.
Той видя гнева в очите на Маклейн, но видя и нещо друго — спорадичните кимвания и повдигнати вежди в редицата зад нея.