— Значи мислиш, че имаме съюзници на върха?
— Да, така смятам. Но ще трябва да ги убедим. С някаква хубава реч като онази, с която отрови хората ми.
Тя го дари с усмивка, което рядко правеше, и Нокс усети, че и той се усмихва в отговор. И в този миг разбра защо хората й са толкова предани. Тя имаше влияние подобно на онова, което той имаше, но поради различни причини. Хората се страхуваха от него и искаха да са в безопасност. А към Маклейн изпитваха уважение и искаха да се почувстват обичани.
— Проблемът, с който ще се сблъскаме, е, че средните нива ни отделят от Информационния. — Тя прокара ръка през плана. — Затова трябва да преминем оттам бързо, но без да започваме битка.
— Мислех просто да щурмуваме горе преди зазоряване — промърмори Нокс.
Облегна се назад и погледна под масата към кучето, което лежеше наполовина върху обувката му, провесило глуповато език и размахващо опашка. Единственото, което Нокс виждаше в това животно, бе машина, която ядеше и оставяше лайна след себе си. Покрита с козина топка месо, която той нямаше право да изяде. Помръдна противната твар с върха на обувката си.
— Махай се! — извика му той.
— Джаксън, ела тук — щракна му с пръсти Маклейн.
— Не разбирам защо държите тези създания, а още по-малко защо ги развъждате.
— Не би могъл да разбереш — сопна му се Маклейн. — Те радват душата на онези от нас, които имат такава.
Той погледна да провери дали тя говори сериозно и откри, че сега се усмихва малко по-непринудено.
— Е, след като оправим нещата, ще настоявам и за тях да има лотария. Броят им трябва да се контролира — усмихна й се саркастично той в отговор.
Джаксън не спря да скимти, докато Маклейн не се пресегна да го погали.
— Ако ние бяхме толкова предани едни на други, колкото е той, никога нямаше да има нужда от бунт — каза тя и вдигна поглед към Нокс.
Той наведе глава, не можеше да се съгласи с нея. През годините в Механичния имаше няколко кучета — достатъчно, за да знае, че някои хора мислят по този начин, макар и за него да не беше така. Неизменно беше изразявал несъгласието си с онези, които харчеха трудно спечелените си читове за Угояване на животно, което никога нямаше да се отплати за тази услуга. Когато Джаксън се мушна под масата и се отри в коляното му, скимтейки да бъде погален, ръцете на Нокс нарочно не помръднаха от плана.
— За пътуването нагоре ни трябва отвличане на вниманието — рече Маклейн. — Нещо, което да намали броя на хората по средните етажи. Ще бъде добре, ако можем да накараме колкото се може повече от тях да се качат на върха, защото ще вдигнем доста шум с придвижването на толкова хора нагоре по стълбите.
— Ние? Почакай, да не би да мислиш, че и ти ще дойдеш…
— Ако моите хора участват, то, разбира се, че и аз ще дойда. — Тя наклони глава. — От петдесет години се катеря по стълбите в склада. Нали не смяташ, че няколко етажа ще са проблем за мен?
Нокс не беше сигурен, че каквото и да било може да е проблем за нея. Опашката на Джаксън потропваше върху крака на масата, докато песът стоеше и го гледаше с обичайната глуповата физиономия на своя вид.
— Ами ако заварим вратите по пътя нагоре? — попита Нокс. — Така ще ги задържим вътре, докато всичко това свърши.
— И след това какво ще правим? Просто ще се извиним? А ако това отнеме седмици?
— Седмици?
— Нали не мислиш, че ще е толкова лесно? Просто да се качим горе и да поемем управлението?
— Не се заблуждавам какво предстои да се случи. — Той посочи към вратата на нейния офис, която водеше към цеховете, пълни с тракащи машини. — Нашите хора произвеждат бойни средства и аз възнамерявам да ги използвам, ако се наложи. С радост бих се съгласил на мирна промяна. Ще се задоволя с това Бърнард и неколцина други да бъдат изпратени да чистят, но ако се наложи да си изцапам ръцете, няма да се срамувам от това…
— Просто исках и двамата да сме наясно… — кимна Маклейн.
— Ясно е като бял ден — потвърди той.
Внезапно му хрумна една идея и той плесна с ръце. Неочакваният шум накара Джаксън да се дръпне назад.
— Сетих се с какво ще отвлечем вниманието им — каза й той и посочи долните етажи на Механичния върху плана. — Ами ако накараме Дженкинс да прекъсне захранването? Може да започнем на няколко нива над Механичния или още по-добре — с фермите и столовите. Ще кажем, че причината е скорошният ремонт на генератора…
— И мислиш, че средните етажи ще се изнесат? — присви очи тя.
— Ако искат топла храна. Или ще си стоят на тъмно.
— Предполагам, че ще излязат на стълбището да клюкарстват, чудейки се какво става. Така на пътя ни ще има още повече хора.