Протегна ръка към гъстата зеленина и заопипва наоколо, докато накрая не докосна нещо гладко. Жулиета го дръпна и извади на светлина едър домат. Периодът от време, който беше предположила, внезапно чувствително се стесни. Колко дълго можеха да се поддържат сами фермите с пръст? Дали доматите трябваше да бъдат засявани, или всяка година израстваха сами като бурените? Не можа да си спомни. Отхапа. Доматът още не беше напълно узрял. Зад нея се чу шум — дали не се включваше още някоя помпа?
Обърна се точно навреме, за да види как вратата към стълбището се затваря и потапя фермата с пръст в пълен мрак.
Жулиета замръзна. Изчака да чуе звука от ножа, тракащ надолу по стълбите. Опита се да си представи, че може сам да се е измъкнал и паднал. Когато светлината изчезна, слухът й сякаш превзе неизползваната част от мозъка й. Сякаш чуваше дишането и дори пулса си, а бръмченето на помпата сега беше по-силно. Без да пуска домата, тя приклекна и тръгна към отсрещната стена с протегнати напред ръце, за да опипва пътя си. Плъзна се към изхода, като продължаваше да върви приведена, за да избягва растенията, и се опитваше да се успокои. Тук нямаше духове — нямаше нищо, от което да се страхува. Повтаряше си това, докато бавно се придвижваше напред.
И тогава една ръка я докосна по рамото. Жулиета изкрещя и изпусна домата. Ръката я натискаше надолу и я караше да стои приклекнала, докато тя се мъчеше да се изправи. Замахна към нападателя и се опита да се отдръпне от него. Покривката се изхлузи от главата й и тя усети твърдата стомана на турникета, една от преградите на който стърчеше над пътеката. Почувства се глупаво.
— Заради теб щях да получа инфаркт — каза тя на машината.
Хвана се отстрани на нея и се изправи. Щеше да се върне за още храна, когато има светлина. Остави турникета и се отправи към изхода, като с едната ръка се подпираше на стената, а с другата опипваше пред себе си. Зачуди се дали няма да започне да разговаря с предметите. Да започне да полудява. Когато мракът я погълна, тя осъзна, че начинът й на мислене се променя непрекъснато. Преди ден се беше примирила със смъртта, а сега просто се страхуваше да не полудее.
Това беше напредък.
Ръката й най-сетне се удари във вратата и Жулиета я отвори. Изруга заради липсващия нож — нямаше го върху решетката. Запита се колко ли далеч може да е паднал и дали изобщо някога ще го намери или може би ще го замени. Обърна се да вземе манерката си…
И видя, че и нея я няма.
Жулиета усети как зрителното й поле се стеснява, а сърцето й заби по-учестено. Зачуди се дали затварянето на вратата е прекатурило манерката й. Запита се и как ножът е паднал през цепнатина, която е по-тясна от дръжката му. И когато туптенето в слепоочията й се успокои, тя долови нещо друго.
Стъпки.
Звънтяха по стълбището под нея.
Тичаха.
45
Бойните средства потракваха върху тезгяха на Снабдяването. Прясно фрезованите и напълно забранени оръжия бяха подредени като множество пръчки от стомана. Нокс взе едно от тях, почувства топлината на наскоро пробитото и нарязано дуло и запъна приклада, за да отвори патронника. Бръкна в една от кофите, пълни с блестящи патрони с гилзи, отрязани от тънки тръби и натъпкани с барут, взе един и го постави в чисто новото оръжие. Устройството изглеждаше, че функционира достатъчно просто — прицелваш се и дърпаш лоста.
— Внимавай, когато насочваш това — предупреди го един от мъжете от Снабдяването и се дръпна встрани от него.
Нокс вдигна цевта към тавана и се опита да си представи какво може да причини нещото в ръцете му. Беше виждал оръжие само веднъж — беше по-малко и висеше на хълбока на стария заместник. Смяташе, че то е по-скоро за показ. Пъхна в джоба си шепа смъртоносни патрони, като си мислеше как всеки от тях ще прекъсне един живот, и разбра защо тези неща са забранени. Да убиеш човек вероятно беше по-трудно, отколкото да размахаш насреща му парче тръба. Сигурно беше нужно много време да се пребориш със съвестта си.
Един от работниците на Снабдяването се появи иззад рафтовете с кофа в ръце. Гърбът му се беше извил и раменете му се бяха изкривили, така че Нокс разбра, че онова, което носи, е тежко.