Върху бюрото имаше книга, каквато Лукас никога не беше виждал, нито пък бе чувал за такава. Беше почти толкова дебела, колкото и широка. Бърнард поглади корицата й и после провери дали по дланта му е полепнал прах.
— Ще ти дам резервния ключ, който никога не трябва да сваляш от врата си. Слизай долу, когато можеш, и чети. Историята ни е тук, вътре, както и всяко действие, което трябва да предприемеш в критична ситуация.
Лукас се приближи до книгата, в която имаше хартия за цял човешки живот, и разгърна корицата. Съдържанието беше отпечатано на машина с напълно черно мастило. Прелисти десетината страници, където се изброяваше съдържанието, докато стигна до първата страница на основния текст. Странното беше, че веднага позна първите редове.
— Това е Пактът — каза той и вдигна поглед към Бърнард. — Вече знам доста от…
— Това е Пактът — прекъсна го Бърнард и хвана с два пръста първия сантиметър от дебелата книга. — Останалото е Редът.
Той отстъпи назад.
Лукас се поколеба, мъчейки се да осмисли думите му, след това отвори тома близо до средата.
В случай на земетресение:
При пропукване на рамките на прозорците и външен теч, виж НАРУШАВАНЕ НА ЦЕЛОСТТА НА ВЪЗДУШНИЯ ШЛЮЗ (стр. 2180)
При срутване на едно или повече нива, виж ПОДДЪРЖАЩИ КОЛОНИ е раздел САБОТАЖ (стр.751)
При избухване на пожар, виж…
— Саботаж? — Лукас прелисти няколко страници и прочете нещо за подаване на въздух и задушаване. — Кой е измислил всичко това?
— Хора, преживели много лоши неща.
— Като…? — Лукас не беше сигурен дали му е позволено да каже онова, което възнамеряваше, но имаше чувството, че тук, долу, табутата могат да бъдат нарушавани. — Като хората преди бунта?
— Хората преди тези хора — уточни Бърнард. — Първите хора.
Лукас затвори книгата. Поклати глава, като се чудеше дали това не е някаква измама — своеобразно ритуално посвещаване. Обикновено думите на свещениците бяха по-смислени. Детските книжки също.
— Нали не се очаква наистина да науча всичко това?
Бърнард се засмя. Изражението на лицето му беше напълно променено.
— Просто трябва да знаеш какво има вътре, за да можеш да го откриеш, когато е необходимо.
— Какво пише за случилото се тази сутрин? — обърна се той към Бърнард и в този момент внезапно се сети, че никой не знае колко очарован и омагьосан е от Жулиета. Сълзите по бузите му се бяха изпарили, а срамът, че се беше влюбил толкова силно в някого, когото почти не познаваше, беше надделял над чувството за вина, че бе взел вещите й. И сега тази тайна беше изчезнала. Можеше да го издаде единствено руменината по страните му, докато Бърнард го изучаваше и обмисляше отговора на въпроса му.
— Страница седемдесет и две — отвърна Бърнард и доброто настроение изчезна от лицето му, заменено от предишното разстроено изражение.
Лукас се обърна към книгата. Това беше изпитание. Някакъв обичай, изпълняван от сенките. Бе минало много време, откакто бе попадал под ядосания взор на създател на сенки. Запрелиства страниците и веднага видя, че разделът, който търсеше, беше веднага след Пакта, в самото начало на Реда.
Откри страницата. Най-отгоре с удебелен шрифт пишеше:
В случай на неуспешно почистване
И отдолу бяха наредени думи с ужасяващо значение. Лукас прочете няколко пъти указанията, просто за да е сигурен. Хвърли поглед на Бърнард, който му кимна тъжно, след това отново насочи вниманието си към текста.
Подгответе се за война.
48
Жулиета последва Соло през отвора в пода на залата със сървърите. Там имаше дълга стълба и тунел, който водеше към трийсет и петия — част от трийсет и петия, за която тя подозираше, че не е достъпна откъм стълбището. Соло потвърди това, докато вървяха приведени през тесния тунел и после преминаха през виещ се ярко осветен коридор. Блокиралото гърло на поразения от самота мъж сякаш се беше отпушило и се бе отприщил порой от думи. Той говореше за сървърите над главите им и й разказваше неща, които нямаха особен смисъл за нея, докато не достигнаха до потънала в безпорядък стая.
— Моят дом — обяви Соло, като разпери ръце.
В единия ъгъл на пода имаше матрак и около него цареше бъркотия от смачкани чаршафи и възглавници. Върху два рафта беше подредена стъкмена кухня — кани с вода, консервирана храна, празни буркани и кутии. Мястото беше истинска кочина и миришеше лошо, но Жулиета предположи, че Соло нито вижда, нито помирисва това. В другия край на стаята имаше стена с рафтове, отрупани с метални контейнери с размера на големи кутии за инструменти, някои от които бяха полуотворени.