Нокс се обърна към вратата, като си каза, че със сигурност всичко ще се струпа върху него. Увери се, че пушката му е увита, пъхна я под мишницата си и стисна рамото на Шърли, когато тя му отвори вратата.
Отвън двама работници от Снабдяването стояха до парапета. Те отклоняваха спорадичния трафик заради скалъпеното прекъсване на енергията. Тъй като вратите бяха отворени, ярката светлина и шумът от машините стигаха до стълбището и Нокс разбра какво има предвид Пийтър с думите, че мълвата е по-бърза от краката. Той намести на гърба си раницата с припасите — инструментите, свещите и фенерчетата, които създаваха впечатлението, че е тръгнал не на война, а да помага. Под сложените за параван вещи бяха скрити още патрони, една допълнителна бомба и за всеки случай — превръзки и мехлем за рани. Пушката беше увита в ивица плат и продължаваше да е пъхната под мишницата му. Като знаеше какво носи всъщност, това прикритие му се струваше нелепо.
Огледа хората, които вървяха с него, някои бяха облечени в дрехи на заварчици, а други държаха каски на строителни работници, и видя, че намеренията им са прекалено очевидни.
Напуснаха площадката, осветена от лампите на Снабдяването, и започнаха изкачването си. Няколко души от Механичния се бяха преоблекли в жълти гащеризони, за да се смесят с обитателите на средните етажи. Изкачваха се шумно нагоре по слабо осветеното за през нощта стълбище. Трополенето на трафика под тях вдъхваше на Нокс надежда, че останалата част от хората му бързо ще ги настигнат. Изпита съжаление към тях, защото щяха да се уморят доста, но си спомни, че те пътуват с малко багаж.
С голямо усилие се опита да си представи идващото утро във възможно най-положителна светлина. Може би сблъсъкът щеше да приключи, преди да са дошли още от неговите хора. Може би щеше да се окаже, че те ще са просто поредната вълна поддръжници, дошли да се присъединят към тържествата. Нокс и Маклейн вече щяха да са влезли в забранените нива на Информационния и щяха да са разкрили загадъчните машинации, вършени там, разобличавайки веднъж завинаги всички брънки на зловещия заговор.
Напредваха бързо, докато Нокс мечтаеше за безкръвно сваляне на властта. Подминаха една площадка, където група жени простираха пране да съхне върху металния парапет. Жените забелязаха Нокс и хората му в техните сини гащеризони и се оплакаха от спирането на захранването. Няколко от неговите работници спряха, за да раздадат припаси и да разпространят някоя и друга лъжа. Едва след като продължиха и вече се бяха изкачили до следващото ниво, Нокс забеляза, че платът около дулото на пушката на Марк се е развил. Обърна му внимание и механикът оправи прикритието, преди да стигнат до следващата площадка.
Изкачването се превърна в мълчаливо, изтощително изпитание. Нокс остави други начело и изостана, за да провери състоянието на хората си. Считаше, че носи отговорност дори и за служителите на Снабдяването. Животът им зависеше от решенията, които беше взел. Ставаше точно както беше казал онзи стар глупак Уокър. Това беше бунтът, такъв, какъвто беше описван в историите от младостта им. И Нокс внезапно почувства злокобна близост с онези стари призраци, онези свои предци от митовете и преданията. И преди мъже и жени бяха вършили това — може би по други причини, изпълнени с не толкова благороден гняв, но някога беше имало подобен поход, в който подобни обувки бяха трополели върху подобни стъпала. Може би някои от обувките са били същите, просто с различни подметки. И в ръцете на онези хора е имало подобни зловещи оръдия и те не са се бояли да ги използват.
Това стресна Нокс — тази внезапна връзка с тайнственото минало. И това не се беше случило толкова отдавна, нали? Преди по-малко от двеста години? Той си помисли, че ако някой живее толкова дълго, колкото Джанс или, да речем, Маклейн, три такива дълги живота ще обхванат цялото това време. Три ръкостискания деляха онзи бунт от този. А годините помежду им? Дългият мир между двете войни?
Нокс повдигаше крак от едното стъпало към следващото и си мислеше за тези неща. Беше ли се превърнал в един от лошите хора, за които беше научил на младини? Или го бяха лъгали? От разсъжденията го заболя глава, но ето че беше тук и водеше революция. И въпреки всичко чувстваше, че върши нещо толкова правилно. Толкова необходимо. Ами ако и при предишния сблъсък хората се бяха чувствали така? Ако усещането в гърдите на мъжете и жените, които бяха водили онзи бунт, е било същото?
50
— Ще са ми нужни десет живота, за да ги прочета. Жулиета вдигна поглед от купчината разхвърляни тенекиени кутии и дебели книги. По запълнените им с текст страници имаше повече чудеса, отколкото в коя да е книжка от детството й.