Той невярващо поклати глава.
— Искам да се прибера у дома — отвърна Жулиета.
— Защо би се върнала? — Очите му се разшириха. — Те те изгониха, нали? Ще останеш тук. Ние не искаме да си тръгваме. — Той почеса брадата си и поклати глава.
— Някой трябва да разбере за всичко това — каза му Жулиета, — за всички тези хора там, отвън. За цялото това пространство отвъд. Хората в моя силоз трябва да знаят.
— Хората в твоя силоз вече знаят — увери я той.
Погледна я насмешливо и Жулиета разбра, че е прав. Тя си представи къде в силоза се намират в момента. Бяха в сърцето на Информационния отдел, дълбоко в крепостта на митичните сървъри. В един таен тунел под компютрите, скрит вероятно дори и от хората, които имаха достъп до най-съкровената същност на тайните на силоза.
Някой в нейния силоз наистина знаеше. Беше помагал тези тайни да бъдат запазени в продължение на поколения. Сам и без ничия помощ беше решавал какво трябва и не трябва да знаят хората. Беше същият човек, който беше изпратил Жулиета на смърт, мъжът, който беше убил кой знае още колко хора…
— Разкажи ми за тези жици — каза Жулиета. — Как говори с другия силоз? Разкажи ми с всички подробности.
— Защо? — попита Соло и сякаш се сви пред нея.
Очите му бяха влажни от страх.
— Защото — отвърна тя — има някой, на когото много бих искала да се обадя.
51
Чакането беше безкрайно. Беше онази дълга тишина, при която главата те сърби, по тялото ти се стича пот, чувстваш неприятна тежест в лактите и в приведения си гръб, а стомахът ти е притиснат към непрощаващата конферентна маса. Погледът на Лукас се плъзна по протежението на страховитата му пушка и се насочи към счупеното стъкло на прозореца на конферентната зала. По рамката бяха останали малки парчета, които приличаха на прозрачни зъби. Ушите на Лукас все още звънтяха от невероятния гръм, с който оръжието на Симс беше строшило стъклото. Той все още усещаше острия мирис на барут във въздуха и тревогата на останалите техници. Това разрушение изглеждаше толкова ненужно. Цялата тази подготовка, мъкненето на големи, черни оръжия от складовете, прекъсването на разговора му с Бърнард, новината за хора, идващи от дълбоко долу — във всичко това нямаше особен смисъл.
Той провери затвора отстрани на пушката и се опита да си припомни петминутните указания, които беше получил преди часове. В патронника имаше патрон. Ударникът беше запънат. В пълнителя имаше още патрони.
И момчетата от службата за сигурност го бяха изтормозили заради техническия му жаргон. Речникът на Лукас се беше обогатил с нови термини. Той помисли за стаите под сървърите, за купищата страници на Реда и книгите, които едва беше успял да зърне. Умът му се огъна под тежестта на всичко това.
Прекара още известно време в разучаване на мерника, като гледаше по дължината на цевта и нагласяваше малкото кръстче в миниатюрното кръгче. Целеше се в купчината столове от залата, които бяха натрупани като препятствие край вратата. Доколкото разбираше, можеше да чакат така с дни и нищо да не се случи. Беше минало доста време, откакто някой носач беше споделял новини за случващото се долу.
За да се упражнява, той плъзна пръста си върху спусъка. Опита се да свикне с мисълта как дърпа това лостче, за да противодейства на атаката, която Симс ги беше предупредил да очакват.
До него Боби Милнър — сянка на не повече от шестнайсет години — пусна някаква шега и Симс извика и на двама им да си затварят устата. Лукас не възрази, че забележката бе насочена и към него. Той хвърли поглед към преградите и металното бюро, около които стърчеше цяла гора от черни дула. Там беше и Питър Билингс — новият шериф на силоза, който въртеше в ръцете си малкия си пистолет. Зад него стоеше Бърнард и даваше указания на хората си. Застаналият до Лукас Боби Милнър промърмори и премести тежестта на другия си крак, опитвайки се да заеме по-удобна позиция.
Чакане. Още чакане. Всички те чакаха.
Разбира се, ако Лукас знаеше какво го очаква, нямаше да има нищо против това.
Щеше да се моли очакването да продължи вечно.
Нокс преведе групата си през шейсетите етажи, като спряха само няколко пъти за вода и веднъж, за да наместят раниците и да пристегнат връзките си. Разминаха се с двама любопитни носачи с нощните доставки, които се опитаха да изкопчат подробности накъде са тръгнали и какви са тези прекъсвания на захранването. И двамата си тръгнаха недоволни, без да са научили нищо, и както се надяваше Нокс, без да подозират каквото и да е.