Пийтър се оказа прав — стълбището трепереше. То вибрираше от тропота на толкова много крака. Онези, които живееха над тях, общо взето, се изкачваха нагоре, далече от прекъсванията на захранването и към местата, където се надяваха да има енергия, топла храна и горещи душове. Междувременно под тях Нокс и хората му се готвеха да използват различен вид енергия.
На петдесет и шестия за пръв път се сблъскаха със затруднения. Една група фермери стояха пред хидропонната ферма и спускаха през парапета сноп захранващи кабели, вероятно към малката група, която хората на Нокс бяха видели на предишната площадка. Когато фермерите забелязаха сините гащеризони на Механичния, един от тях се провикна:
— Хей, ние ви осигуряваме храната, защо вие не подсигурявате захранването?
— Говорете с Информационния — отвърна Марк от предната част на колоната. — Заради тях гърмят предпазителите. Правим каквото можем.
— Ами, правете го по-бързо — натърти същият фермер. — Мисля, че точно затова наскоро имахме почивни дни с намалено захранване, именно за да се избегнат подобни тъпотии.
— До обяд ще оправим проблема — увери ги Шърли.
Нокс и останалите настигнаха предната част на групата и така създадоха задръстване на площадката.
— Колкото по-бързо стигнем до горе, толкова по-бързо ще си получите захранването — обясни Нокс.
Опитваше се да държи небрежно оръжието си, сякаш беше някакъв най-обикновен инструмент.
— Ами, тогава защо не ни помогнете да направим това разклонение? На петдесет и седмия имаха захранване през по-голямата част от сутринта. На нас ни трябва толкова, колкото да завърти помпите. — Фермерът посочи снопа от кабели, който лъкатушеше надолу през парапета.
Нокс обмисли предложението. Онова, което искаше мъжът, в известен смисъл беше незаконно. Ако започнеше да спори с него, щяха да се забавят, но ако се съгласеше, това можеше да изглежда подозрително. Знаеше, че групата на Маклейн е няколко нива по-нагоре и ги чака. Темпото на придвижване и изборът на подходящ момент бяха всичко.
— Мога да отделя двама от хората си, за да помогнат — просто за да ви направя услуга. Стига после да не се разчуе, че Механичният е имал нещо общо с това.
— Не ме е грижа — отвърна фермерът. — Просто искам водата да се движи.
— Шърли, двете с Кортни ще им помогнете. Настигнете ни когато можете.
Шърли отвори уста. Тя го молеше с очи да обмисли отново решението си.
— Действайте — нареди й той.
Марк се приближи до нея. Той вдигна раницата на жена си и й подаде своя универсален инструмент. Тя ядосано го прие, хвърли гневен поглед на Нокс и им обърна гръб, без да каже и дума нито на него, нито на съпруга си.
Фермерът пусна кабелите и пристъпи към Нокс.
— Хей, мислех си, че каза, че ще ми заемеш двама от…
Нокс изгледа мъжа с достатъчно гневен поглед, за да го накара да млъкне.
— Нали искаш най-доброто, с което разполагам? — попита той. — Защото току-що го получи.
Фермерът вдигна ръце и отстъпи. Вече се чуваше как Кортни и Шърли се спускат надолу по стълбите, за да координират нещата с мъжете на долната площадка.
— Да тръгваме — каза Нокс и вдигна раницата си.
Мъжете и жените от Механичния и Снабдяването отново се отправиха напред. Групата от фермери на площадката на петдесет и втория, която наблюдаваше как дългата колона се вие нагоре, остана зад гърбовете им.
Чуха се шепоти, когато захранващите кабели бяха спуснати. Над главите на тези хора се събираха могъщи сили и лоши намерения и предстоеше да стане нещо наистина ужасно.
И всеки, който имаше очи и уши, разбираше, че е настъпил часът за някаква разплата.
Нямаше никакво предупреждение за Лукас, никакво обратно отброяване. Часовете на мълчаливо очакване, на непоносимо бездействие просто изведнъж избухнаха в насилие. Макар да му бяха казали да очаква най-лошото, Лукас имаше усещането, че дългото очакване нещо да се случи само направи изненадата по-неприятна, когато тя най-сетне дойде.
Двойната врата на площадката на трийсет и четвъртия избухна. Масивната стомана се обели като руло хартия. Острото звънтене накара Лукас да подскочи и ръката му се плъзна към приклада на пушката му. Край него изригна стрелба. Боби Милнър стреляше в нищото и крещеше от страх. Или може би от вълнение. Симс неуспешно се опитваше да надвика грохота. Когато настъпи тишина, нещо прелетя през дима и заподскача към преградите.