Настъпи ужасяваща пауза, последвана от нова експлозия, която щеше да му спука тъпанчетата. Лукас за малко не изпусна оръжието си. Димът над преградите не можеше да скрие напълно касапницата. Парчета от хора, които Лукас беше познавал, се въргаляха в залата на Информационния отдел. Хората, виновни за това, започнаха да нахлуват вътре, преди той да се осъзнае и да се уплаши, че може да последва нова експлозия, и то точно пред него.
Пушката до него излая отново и този път Симс не се разкрещя. Този път към нея се присъединиха още няколко оръжия. Хората, които се опитваха да си пробият път през столовете, се строполиха върху барикадата и телата им започнаха да потрепват, сякаш дърпани от невидими конци, а от тях пръскаха червени дъги, сякаш някой хвърляше във въздуха боя.
Появиха се още хора. Един едър мъж нададе гърлен рев. Всичко се движеше толкова бавно. Лукас виждаше как устата на мъжа се отваря и от гъстата му брада се разнася вик, идващ от гърдите му, широки колкото за двама души. Той държеше пушката на височината на кръста си. Мъжът стреля към разрушения пункт на охраната. Лукас видя как Питър Билингс полетя към пода, като се държеше за рамото. От рамката на прозореца пред Лукас се разхвърчаха парчета стъкло, когато от другата страна на конферентната маса дулата започнаха да изригват едно след друго. Сега строшеният прозорец изглеждаше толкова незначителен. Счупването му се беше оказало разумен ход.
Градушката от куршуми удари някой, който не се виждаше. Конферентната зала беше клопка, място за нападение отстрани. Едрият мъж потрепери, когато някои от дивашките изстрели го улучиха. Той зяпна. Отвори оръжието си. Между пръстите си държеше лъскав патрон. Опита се да презареди.
Оръжията на Информационния стреляха толкова бързо, че беше невъзможно изстрелите да бъдат преброени. Хората дърпаха спусъците и пружините и барутът вършеха останалото. Гигантът се мъчеше с пушката си, но така и не успя да я презареди. Той се строполи върху столовете и ги строши върху пода. През вратата се появи друга фигура — дребна жена. Лукас я наблюдаваше през мерника на пушката си. Видя я как се обърна и погледна право към него. Димът от експлозията се носеше към нея, бялата й коса се развяваше над раменете й, сякаш пушекът беше част от нея.
Виждаше очите й. Още не беше стрелял, само седеше с увиснала челюст, докато битката продължаваше.
Жената замахна с ръка да хвърли нещо към него.
Лукас дръпна спусъка. Пушката му проблесна и отскочи. За дългото и ужасяващо време, нужно на куршума да прекоси стаята, той осъзна, че това е просто една възрастна жена. Тя държеше нещо.
Бомба.
Тялото й се завъртя и гърдите й разцъфнаха в червено. Бомбата падна. Последва ново ужасяващо очакване. Появиха се нови нападатели, които гневно крещяха, докато една експлозия не разкъса на парчета столовете и хората между тях.
Лукас плачеше, когато втора вълна атакуващи направи нов, безполезен опит. Плачеше, когато пълнителят му се изпразни, плачеше, докато търсеше резервен и го слагаше. Солта горчеше върху устните му, когато дръпна спусъка и пусна на свобода нова заплашителна градушка метал, който беше толкова по-здрав и бърз от плътта, в която се забиваше.
52
Бърнард дойде на себе си от виковете. Очите му пареха от дима, ушите му още свиреха от отдавнашния взрив.
Питър Билингс го разтърсваше за раменете и му крещеше с широко отворени от страх очи. Кръв с цвят на ръжда беше опръскала гащеризона му.
— Хрм?
— Сър! Чувате ли ме?
Бърнард отблъсна ръцете на Питър и се опита да седне. Той опипа тялото си за рани и счупвания. Главата му пулсираше. Когато докосна носа си, ръката му се изцапа с кръв.
— Какво се случи? — изстена той.
Питър клечеше до него. Бърнард видя, че точно зад шерифа стои Лукас с пушка на рамо и гледа към стълбището.
В далечината се чуваха викове, последвани от оръжейни изстрели.
— Имаме трима убити — отвърна Питър. — Няколко ранени. Симс поведе шест човека към стълбището. Тяхното положение е много по-лошо от нашето. Много по-лошо.
Бърнард кимна. Опипа ушите си. Изненада се, че и те не кървят. Изцапа ръкава си с кръв от носа си и потупа Питър по ръката. После кимна през рамо.
— Извикай Лукас — нареди той.
Питър се намръщи, но кимна. Той поговори с Лукас и младият мъж коленичи до Бърнард.
— Добре ли сте? — попита Лукас.
Бърнард кимна.
— Постъпих глупаво — каза той. — Не знаех, че те ще имат оръжия. Трябваше да се досетя за бомбите.
— Не се безпокойте.