Насили се да започне да слиза надолу. Ако Шърли беше зад тези врати, може би щеше да е по-добре да остане там. Можеше да се отърве от уличаващото я оборудване и да се смеси с останалите, докато нещата се успокоят. Ако беше долу, то той трябваше да побърза подире й. И в двата случая единствената посока за него беше надолу.
На следващата площадка настигна тримата служители на Снабдяването, които беше подминал преди малко. Раненият мъж седеше на площадката с широко отворени очи. Другите двама се грижеха за него, изцапани в неговата кръв. Единият от работниците беше жена, която Марк бегло познаваше от изкачването. В очите й проблесна студен огън, когато той спря, за да провери дали се нуждаят от помощ.
— Мога да го нося — изкрещя той и коленичи до ранения мъж.
Жената отвърна нещо. Марк поклати глава и посочи ушите си.
Тя повтори, като старателно мърдаше устни, но Марк не успя да разбере. Жената се отказа и бутна ръката му, отблъсквайки помощта му. Раненият вкопчи ръце в корема си и от там чак до слабините му бликна червено петно. Ръцете му стискаха нещо, което стърчеше от там — малко колелце, въртящо се на края на стоманена пръчка. Крак на стол, осъзна Марк.
Жената извади от чантата си бомба — една от онези тръби, които обещаваха толкова много насилие. Тя беше тържествено предадена на ранения мъж, който я прие и я стисна до побеляване в треперещите си ръце.
Двамата работници от Снабдяването дръпнаха Марк встрани — далеч от мъжа със стърчащия от кървящия му корем крак на стол. Виковете сякаш идваха отдалече, но Марк знаеше, че са наблизо. На практика бяха почти до ушите му. Усети, че го дърпат назад, вцепенен от празния поглед на лицето на този обречен ранен мъж. Очите му се впериха в тези на Марк. Мъжът държеше бомбата встрани от себе си. Пръстите му бяха вкопчени около ужасния стоманен цилиндър, а зъбите му бяха стиснати непоколебимо.
Марк хвърли поглед нагоре по стълбището, където тропотът на обувките все повече наближаваше. По-силните, неуморни и безчувствени врагове настъпваха. Спускаха се по следата, оставена от Марк и другите. Идваха за тях с оръжията си, които никога не засичаха.
Той се запрепъва заднешком надолу по стълбището. Другите двама почти го влачеха, като се опираха с една ръка на парапета и бяха насочили погледите си към люлеещата се врата, която се отваряше зад изоставения мъж.
В процепа на вратата се появи лице — любопитно момче, което искаше да излезе навън, за да види какво става. Плетеница от ръце на възрастни побърза да го дръпне обратно вътре.
Марк беше повлечен надолу по стъпалата, твърде далеч от виещата се стълба, за да види какво се случва после. Но ушите му, колкото и да бяха оглушали, доловиха пукота и тракането на изстрелите и след това взрива — шумна експлозия, която разтърси огромното стълбище, събори него и другите двама и ги блъсна в парапета. Пушката му изтрополи към ръба. Марк протегна ръка към нея. Хвана я, преди тя да падне в празното пространство.
Зашеметен, той разтърси глава, застана на четири крака и успя бавно да се изправи. Безчувствен, той започна да се спуска, олюлявайки се, по потрепващите стълби. Стъпалата под краката му звънтяха и вибрираха, докато силозът продължаваше да се спуска по спиралата към мрачната лудост.
54
За пръв път си починаха истински часове по-късно в Снабдяването, разположено в горната част на дълбоко долу. Обсъждаше се да останат там, да издигнат някаква бариера, но не беше ясно как могат да блокират цялото стълбище, така че да включат и откритото пространство между парапета и бетонния цилиндър отвъд него. Това беше пролуката, през която свистяха куршумите — мястото, използвано от самоубийците, през което врагът им със сигурност можеше да премине. По време на последния етап от бягството слухът на Марк се беше подобрил дотолкова, че да се умори от ритмичния тропот на собствените си обувки, болезнените си стонове и задъханото си дишане. Чу някой да казва, че последната експлозия е разрушила стълбището и е забавила преследвачите. Но за колко дълго? И какви бяха щетите? Никой не знаеше.
На площадката напрежението беше голямо — новината за смъртта на Маклейн беше разстроила хората от Снабдяването. Ранените в жълти гащеризони бяха вкарани вътре, но от Снабдяването казаха, и то доста рязко, че хората с наранявания от Механичния ще е по-добре да бъдат лекувани по-надолу, там, където им е мястото.
Марк с мъка разбра доводите им — гласовете все още му се струваха приглушени и далечни. Той разпита всички за Шърли. Няколко души в жълти гащеризони сякаш въобще не я познаваха. Един мъж каза, че вече е слязла надолу с няколко от останалите ранени. Наложи се да го повтори по-силно, за да е сигурен Марк, че го е разбрал правилно.